Монография за черквата „Св. Архангел Михаил“

Монографията „Църквата „Св. Архангел Михаил“ край село Горановци, Кюстендилско“ ще бъде представена тази вечер от 17:00 ч. в РИМ Кюстендил. Нейни автори са гл. ас. д-р Светозар Ангелов и гл. ас. д-р Явор Митов от СУ „Св. Кримент Охридски“.  В монографията са разгледани историята на храма, живопистта, епиграфските паметници и археологическите проучвания, които свидетелстват за живота на хората в тази местност през вековете.

„Това беше една съвместна идея с колегата гл. ас. д-р Светозар Ангелов от Център „Дуйчев“, също към СУ „Св. Климент Охридски“ да започнем да събираме материали за този много интересн храм, намиращ се в западните български земи. Храмът е по пътя от Кюстендил към Босилеград, след него следват село Горно Уйно и ГКПП. Самата черква се намира по поречието на р. Драговищица и е в една уютна местност с високи хребети, място, което някога е давало на хората подслон и сигурност“, разказа д-р Митов. Църквата е позната на кюстендилци, защото още през 1927 г. храмът е обявен от Министерството на просвещението за старина. Така черквата влиза в полезрението на изследователите още в началото на 20 в.

„Когато аз потърсих в архива на музея има ли някакви археологически разкопки на това място, се оказа, че са провеждани много разкопки, които са установили, че живот около храма е имало още от времето на късната античност, т.е. още оттогава функционира едно селище там. Ние казваме, че храмът се намира до с. Горановци, но той е по-встрани от селото и това поселение е съществувало и през Средновековието, и през византийското време, когато там е бил издигнат по-стар храм. Днес личат само основите му. Вероятно през Османския период това селище е престанало да съществува.  На негово място е издигната манастирска обител с изключитлно голям двор, който е бил укрепен със здрав каменен зид и така вече виждаме манастира в османските регистри и документи. Днес е останала само тази мъничка църква“, допълва д-р Митов.

Сградата е с малки размери. По отношение на архитектурата са използвани техники на скрити арки, ниши с редица изображения на светци. Зографите са били много добри майстори. Предполага се,  че са рисували преди това икони, тъй като на много малка площ те са успели да разположат невероятни сцени от Стария и Новия завет. „Когато човек като влезе в малкия храм, не изпитва някакво чувство на клаустрофобия, по-скоро пред него се отварят едни обширни светове, които той може да разглежда. Стенописите са запазени основно по стените. В купола не са запазени, тъй като покривът в един момент е паднал, но по стените има много интересни стенописи, като напр. на св. Димитър в царска одежда. Ние сме свикнали да го виждаме като воин. Тук той е представен като аристократ с жезъл в ръка. Могат да се видят изображения на св. Анна, на пророк Ной, който държи Ноевия ковчег, както и патрона на храма св. Архангел Михаил, изключително добре изписано изображение. Срещат се изображения и на по-малко известни на хората светци“, разказва д-р Митов и допълва, че олтарът е  запазен и е един изключително рядко срещан по българските земи зидан олтар, изграден от тухли. „Част от него е разрушена и за наш малък шанс, на историците, пише годината на изписване на църквата, обаче точно там е отчупено и пише месец юли, но нямаме година, което е ново предизвикателство пред изследователите. Колегата Светозар Ангелов е успял да датира по живопистта църквата в края на 15 и началото на 16 век чисто по иконографски особености, които е открил“.

По отношение на датировката различните изследователи сочат период от 15 в. до 17 в. В монографията са показани редица мнения. „Но този храм е съществувал през вековте и най-вероятно е бил два пъти изписван, което показва активен живот в този район. И другото, което трябва да отбележим е, че този храм е бил част от манастирска обител. До него са посадени вековни дъбове, които са просъществували стотици години. Те са известни на местните хора, тъй като там е имало славянско оброчище. Изследователи преди 1989 г. го свързват с бог Перун“, споделя д-р Митов.

Днес храмът е отворен за всеки, който иска да го посети, да го разгледа и да запали свещ. „Мястото е наистина невероятно със своето излъчване, със своята енергия. Едно спокойствие цари там и това е съвсем логично, защото е измолено през вековете“, каза още д-р Митов.