За осми път Радомир посрещна гости от региона и страната, любители на радомирската боза, която от средата на 20 век е основен поминък на местното население. Пренесли го албанци, които потова време се заселили в града. Последните албанци-бозаджии в града били Али Сербез и неговият син, чието потомство сега живее в турския град Измир. А днес пред импровизираната бозаджийница на Али Сербез бе пресъздадена атмосферата от тази епоха. Изискани дами със слънчеви чадъри и ветрила пиха по една боза и си купиха домашно произведени продукти.
Празникът започна в етнографския музей „Стойова къща“, където жителите и гостите имаха възможността да видят автентичните съдове, използвани за производството на напитката, както и приготвянето на боза от Рада - радомирка по оригиналната рецепта на гъстата течност. Чаршията в Радомир се преобрази в стар градски мегдан. На пазара жени от читалищата в общината предлагаха на символични цени на гостите домашно приготвени баници, сладкиши, домашна боза, низи от чесън, пипер, мед и др. Сред множеството се разхождаха младежи, облечени като бозаджии, а вестникарчета предлагаха „топли“ вестници. Под звуците на народен оркестър се извиха кръшни народни хора. По-късно се проведе състезание по надпиване с боза, а шеф-готвачът Станислав Иванов приготви баклава.
Местните хора с много търпение разказваха на гостите как се прави истинската радомирска боза – резлива, с леко кисел вкус. „Истинската боза се прави бавно, поне 48 часа. И както виното трябва да ферментира. Някога в нея не е имало дори грам захар – използвала се е захарна тръстика, но сега няма време за това, защото търговците преследват друг интерес. Добрата боза е гъста и трябва да се усеща вкуса и дъха на зърното, от което е направена“ – каза за Радио Благоевград радомирецът Михаил Цветков.
Местните хора припомнят, че най-дорите майстори на бозата са албанците, а от българите - радомирци. Заради манията по напитката през 30-те години на ХХ век градът е обявен за Бозенбург. Шегаджии дори правят проект за бозопровод Радомир-София, но предлагат идеята да бъде осъвременена и да покрие трасето до Брюксел. Горди са, че в чест на емблематичния занаят в центъра на града се издига единственият в света паметник на радомирския бозаджия, символизиращ поминъка на радомирци от края на 19-ти и началото на 20 век.
Жители на с. Бураново, община Кочериново, се събраха днес на протест срещу свещеника в селото, който заключил обновеният от тях храм. Протестът се проведе пред църквата "Свети Пророк Илия" в селото, която и днес, и на вчерашният празник Илинден, останала заключена. Местните са недеволни от новоназначения свещеник Георги Граховски, който им казал,..
Близо месец без топла вода ще бъдат хиляди абонати на „Топлофикация Перник” в пернишките квартали „Изток” и „Мошино”. От понеделник, 4 август, до края на месеца топлоподаването ще бъде спряно на живущите в сградите, намиращи се в северната част на двата квартала. Причината е планов ремонт на топлоповодната магистрала „Север”. З асегнати от..
Днес ще бъде предимно слънчево. След обяд над планинските райони на Западна България ще се развива купеста облачност и на места ще превали и прегърми. Ще духа слаб до умерен вятър от изток-североизток. Максималните температури ще бъдат между 31° и 36°.
Пожар е избухнал този следобед в местността Трънски обор по пътя за село Глоговица. Да потушат огъня са изпратени пожарен автомобил от Брезник и водоноски. На място има и хора, които помагат на екипите. От общината в Трън предупредиха, ако някой реши да се включи в гасенето да бъде подготвен, а носи лопати и тупалки и маска.
От около месец чешмите по къщите не текат. Имало е цистерна, която преди повече от две седмици е изтеглена. Малцината , останали в селото бедстват. Вода има, а ние сме жадни, казаха местните. За домакински нужди и за да се изкъпят обикалят околните села. От "ВиК" в Брезник им отговаряли, че не са приоритет. „От 4-5 години нямаме вода. Избива..
Деца и възрастни издигнаха плакати “Страх ни е от пожари”, “Искаме чист въздух” и “Г-н Ковачки, елате да подишате”. Поводът са последните два пожара в топлоцентралата, чиито последствия хората все още търпят. Те твърдят, че са горели не само бали със слама, но и пластмаси и други отпадъци, а миризмата от тях се усеща и до момента. Дворовете в селото са..
Благоевградската общественост отбеляза 122 години от избухването на Илинденско-Преображенското въстание и 165 години от рождението на първия почетен гражданин на Горна Джумая – Леон Ламуш. Честванията започнаха с панихида в памет на героите, загинали за вярата и свободата на България, и полагане на цветя на мемориала „Делчев род“ в двора на църквата..