Учредиха „Съюз на младите писатели“, който да потикне прохождащите автори да разсъждават в посока на тяхното персонално и професионално развитие. Идеята за неговото създаване възниква през това лято, когато Димитър Петров и Дебора Петкова предприемат крачката към обединението на всички млади писатели от страната.
"Целите, които си поставихме с Дебора, бяха да популяризираме произведенията на младите писатели и също така да поощряваме младите хора към творчески изяви, към писане, издаване на произведения и поощряване на хората към четене, предвид тревожните тенденции, които се отбелязват в последно време", разказва в ефира на Радио Благоевград основателят на Сдружението Димитър Петров.
Според него да си млад писател в България е предизвикателство, от гледна точка на това, че по-голямата част от издателствата са консервативни и не са склонни да финансират и издават произведения на прохождащи автори. Предизвикателство е и заради критиката на българската публика, която понякога е твърде голяма и често младите автори биват подценявани, счита Петров.
Другият основен проблем по пътя на развитие е неувереността у младите: "Аз познавам много млади, пишещи хора, които не смеят да издадат своите произведения, тъй като се притесняват от критиката, от мнението на публиката. Това е сериозен проблем, и затова и една от целите на нашия Съюз е да вдъхновим, да поощрим тези млади хора, да съберат кураж и да издадат произведенията си, защото сме уверени, че всеки млад, пишещ човек, е човек, който има мечти, има вяра в едно по-добро, по-светло бъдеще, не само на страната, но и като цяло на света и тези хора са полезни, и трябва да съществуват", заявява основателят на "Съюз на младите писатели".
Сдружението посещава библиотеки и училища, където се среща с много млади хора, опитвайки се да ги вдъхнови и да им покаже важността на това да четат. Димитър Петров споделя, че въпреки черната статистика за страната, има много млади хора, които четат, както и такива, които пишат и има и положителни примери.
Към настоящия момент Съюзът обединява над 25 млади писатели от страната, които творят в различни жанрове. "Имаме писатели на стихотворения, на разкази, имаме на романи, на книги и игри, аз самият съм писател на исторически книги и игри, дори имаме писатели и на по-сериозна историческа литература, в лицето на хора като Искрен Красимиров, който смятам е национално известен млад писател", споделя Петров.
Съюзът на младите писатели обяви и свой конкурс за разказ - „Ние, младите пишем", а темата е „Ако можех?“. В него могат да вземат участие автори на възраст от 14 до 40 години. Разказите трябва да бъдат анонимни и да не са публикувани/награждавани досега в други конкурси. Участниците могат да изпращат до два свои разказа, в размер на не повече от пет страници. Данните на автора се изписват в имейла, отделно от творбите. Крайният срок за участие е до 20 ноември 2023 г., на e-mail: unionofyoungwriters@abv.bg.
"Аз "Ако можех" бих направил така, че държавата ни да отделя повече не само финансови средства, а и усилия, в развитие на културата, тъй като не е изобщо клише, че културата е гръбнакът на нашето общество. Аз дълбоко вярвам, че ако имаме една държава, която има основен приоритет в културата, не говорим само на приказки, говорим на действия, тъй като в бюджетът всички знаем, че се залагат едни нищожно ниски проценти, което не е достатъчно да се поддържа изобщо самата културна система с институции, но и да се развиват. То е невъзможно. Затова, ако имах възможност, точно това бих направил - да помогна по някакъв начин. В тази част е и нашият Съюз - да поощрява пишещите хора. Ние вярваме, че точно положителното виждане е по-полезно от това, което като цяло се излива върху нас от социални мрежи, телевизии и така нататък", завършва Димитър Петров.
Повече можете да чуете в прикачения звуков файл с разговора на Ваня Бахчиванова с Димитър Петров.Всеки понеделник, между 17 и 18 ч, пенсионерският клуб в петричкото село Коларово се превръща в творческа работилница за деца, където малчуганите могат да развиват въображението и творческите си заложби, чрез различни образователни занимания. Те се ръководят от педагога Снежана Любенова, която сподели, че идеята е съвместна – на родителите и на..
Общинска администрация – Сатовча обяви началото на поредната благотворителна кампания за набиране на средства за деца сираци и деца с трайни увреждания, която за шеста поредна година се провежда под надслов: “Нека доброто продължи!“. Новото тази година е, че със събраните средства вече ще бъдат подпомагани и деца с трайни увреждания до 18..
Д-р Надежда Савова-Григорова е обиколила света, изследвала е културите на 77 страни, месила е хляб в едни от най-опасните квартали на планетата и е открила, че навсякъде по света хората се усмихват еднакво, когато споделят хляб. Д-р Надежда Савова-Григорова е антрополог, пътешественик и писател, жена, която не просто изучава културите, а ги живее...
„Отначало“ се казва новата песен на младата поп изпълнителка RIA. РИА сподели в ефира на Радио Благоевград, че вече си има банда. „Final Four” са група близки приятели. Китаристът Виктор Колев е познат от видеоклипа на „Intact“. На барабаните е Адриян Ибовски, а на баса – Филип Стоянов, чиито вокали чувате в „Отначало“. Всички те участват във..
„Хората имат право на чиста вода и прозрачна информация“ е призивът на Сдружение за достъпна и качествена храна във връзка с ново изследване на Greenpeace и PAN Europe, което разкри тревожни нива на трифлуороцетна киселина (TFA) – „вечен химикал“, който се натрупва в питейната вода в Европа. TFA е изключително устойчиво и..
Биографичната история с много драматични обрати и живот, посветен на борбата за Свобода описва в книгата „Разложката Райна княгиня“ авторът д-р Елена Чалгънова. Това е първата и единствена книга, представяща ролята на една будна и закърмена с патриотизъм и човеколюбие жена – Райна Каназирева. Тя е учителка и активен деятел и участник в..
В интервю за „Събития и личности“ бившият член на ЕП от ВМРО Ангел Джамбазки коментира действията на управляващите по казуса „Лукойл“ и въведения механизъм за особен управител. Джамбазки постави акцент върху разликите между българския подход и германския модел, към който често се правят препратки в публичния дебат. Според бившия евродепутат германската..