Първоначално предложените параметри на финансовата рамка срещнаха остри критики от ГЕРБ - СДС и от ДПС, но след среща на министъра на финансите Асен Василев преди седмица с представители на политическите сили, бе постигнато разбирателство и бяха внесени корекции.
Така приходната част и капиталовата програма се намалиха с над два милиарда лева, но първоначалните параметри на макрорамката, предложени от Министерството на финансите, се запазиха - три процента дефицит на начислена основа, 3,2 на сто ръст на брутния вътрешен продукт и средногодишна инфлация от 4,8 %. Освен свиването на приходната част – следователно и разходната през капиталовата програма, новост в бюджетирането за догодина е разписването на големите национални и общински проекти в закона за бюджета.
Темата бе сред водещите в седмичното обзорно предаване за политика „Събития и личности“.
"Промяната на бюджета е козметична и в него липсват политики и големи реформи." Това каза за Радио Благоевград депутатът от БСП и член на бюджетната и икономическата комисии, проф. Румен Гечев. “Няма нови политики в бюджета, които да променят негативните тенденции – това казваме от БСП. Ще продължаваме да наливаме в бездънната каса на НЗОК с още 1 милиард лева. В същото време млади лекари, медицински сестри, персонал в болниците стоят на ниски заплати.”
Депутатът от ПП-ДБ и зам.-председател на икономическата комисия Владислав Панев, също коментира темата за бюджет 2024 в ефира на Радио Благоевград. "Бюджетът е направен така, че дефицитът от 3% да бъде удържан, но не с цената на големи жертви. Тоест, имаме достатъчно големи буфери, които при по-малко приходи в бюджета, да балансират", обясни Панев. По думите му, е напълно възможно парламентът да гласува и приеме бюджета за 2024 до края на тази година.
Според финансиста Румен Гълъбинов, трябва да се прецизира приходната част на бюджета, от гледна точка на това до колко е възможно да се осъществи повишената събираемост, която е планирана на различни държавни приходи. Гълъбинов постави акцент върху предвидени средства за нови дългове. “Дори ревизираният лимит, който се предлага за догодина, пак е висок. Знаем, че когато се приеме лимит, той винаги се изпълнява изцяло. Не повече от 9.5 млрд. са ни необходими за 2024 г. Ако се погледне до 2026 г. какво е предвидено да вземаме като заеми, България изпада в дългова зависимост.”, каза икономическият експерт Румен Гълъбинов. По думите му, влезем ли в серия на бюджетни дефицити, трудно се излиза. "БВП трябва да расте ускорено, което скоро е трудно постижимо, а докато това се случи държавният ни дълг ще продължи да нараства”, каза още Гълъбинов.
Повече по темата за бюджета, както и за отпадането на дерогацията за руски петрол, чуйте в звуковите файлове.
През месец март отбелязваме прехода от зима към пролет и събуждането на природата с връзването на мартенички. Легендата зад мартениците и Баба Марта е богата на символика, която отразява вярванията на древните и тяхната дълбока връзка с природата. Но освен тази символика съществуват и много забавни народни приказки за баба марта и сърдития й..
Българи и сърби ще посрещнат заедно 1 март, празника, посветен на Баба Марта и Деня на самодееца в България, с голям концерт в сръбския град Бабушница. Организатори са Пътуващо читалище "Бащино огнище", Фондация „Македония“ и Домът на културата в град Бабушница. В събитието ще участват местни самодейци и музикантите от българския оркестър..
Оказва се, че хазартната зависимост става все разпространена и в по-малките населени места, където игралните зали и казината „никнат като гъби“. Липсата на доходна работа и нежеланието на младите хора да работят за малко пари, са една от основните причини да се наблюдава увеличена хазартна зависимост в България, която дори на места измества..
17-годишният Юлиян Димитров от кочериновското село Бараково спечели голямата награда в 11-ото издание на Националния литературен конкурс „И децата покоряват светове. Покажи, че можеш!“ . Ученикът впечатли журито със своето есе на тема "Бих се родил отново". „…Бих се родил, за да прощавам, защото е правилно. Прошката е освобождение за самия теб...
Във времето на социалните мрежи и живот в онлайн пространството, звучи като шега четвъртокласничка от Благоевград да е прочела 229 книги, но е истина. Само можем да се усмихнем и да кажем има и такива деца. Тя е Йоанна Терзийска на 10 години е , учи в Средно училище с изучаване на чужди езици „Свети Климент Охридски“ в областния град. А..
Започна турнето с екоигри в 7 града в страната, сред които Перник, Кюстендил и Петрич. Състезанията се организират от платформата „Пукльовците“, която цели да стимулира директното общуване и взаимоотношения между децата. И това не къде да е, а в училища среда – там, където започва тяхното истинско социализиране. Това сподели в ефира на Радио..
Всяка последна сряда от февруари се отбелязва Световният ден против тормоза в училище, известен като „Ден на розовата фланелка“. Тя символизира неприемането на тормоз и насилие в училищетo . За пръв път „Денят на розовата фланелка“ е проведен в Канада през 2007 година като протест, организиран от двама ученици – Дейвид Шепърд и Травис..