Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Ново изследване: Българите са оптимистични за идната 2024 г.

Автор:

Оптимизъм има сред българите за идващата 2024 година, сочат данните от ново изследване на "Алфа Рисърч", проведено в периода 22 – 30 ноември 2023 г. 

Проучването е проведено сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна, като е използвана стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.

През 2023 година бяха преодолени редица кризи – обществото се възстанови от пандемията от Covid-19, а след три години на политическа нестабилност и няколко предсрочни вота страната ни вече има редовно правителство. Въпреки  това има криза на доверието към институциите и политиците и една от причините са непрекъснатите скандали между партиите, които подкрепят управлението. През тази година избухна и нов военен конфликт – между Израел и Хамас.

Това не е попречило на хората да дадат по-добра оценка за изминаващата година, в сравнение с преходната. За пълнолетните българи тя е била по-успешна за тях и семействата им, отколкото за страната и света, отчитат социолозите.

Поляризирана е равносметката за 2023 година в личен аспект – 24% я оценяват като по-добра от предходната, за 26% тя е по-лоша, а за 50% няма съществена промяна. Така, като най-кризисна за българите остана белязаната от Covid и протести 2020г. 

"Тогава регистрирахме историческо дъно по песимизъм (6% позитивни, срещу 51% негативни оценки), тъй като беше засегнато и личното, и общественото битие. След нея политическите и социални драми изглеждат по-бледи и сме свидетели на постепенен ръст на оценките. През настоящата година отрицателните мнения намаляват с десет пункта спрямо предишната, а позитивните се увеличават с четири. Най-успешна е 2023 година за най-младите и хората в активна възраст (40-49 години), както и за висшистите и жителите на столицата. Най-неудовлетворени остават пенсионерите и жителите на селата. Ако тази позитивна тенденция продължи, можем да очакваме в края на 2024 превес на позитивните над негативните оценки, какъвто не е имало от преди пандемията", коментират от "Алфа Рисърч".

Далеч по-негативни са нагласите в обществен план – национален и геополитически. За първи път през последните 25 години позитивните оценки за страната са два пъти повече от тези за света. На фона на влошаващата се ситуация в света, случващото се у нас се усеща като по-малко драматично. Годината за България се оценява като по-добра от предходната от 11%, докато за пет пъти повече анкетирани (55%) си е останала по-лоша. В световен план позитивни са едва 6% от анкетираните, докато 70% са на противоположното мнение. Липса на съществена промяна констатират между една четвърт и една трета от българите.

По-високата удовлетвореност в личен план спрямо макро картината намира израз и през конкретни аспекти от живота на хората. С позитивен баланс в оценките са индивидуалните фактори - удовлетвореност от жилищните условия (83%), личния живот (81%), здравословното състояние (73%), работата (68%) и дори материалното положение (55%). Преобладаващо негативно се определят обществените елементи - степента на защита на правата на отделния човек (59% са неудовлетворени) и живота в България като цяло (56% негативни оценки).

Очакванията за 2024 година са свързани с убедеността на хората, че те ще се справят по-добре с предизвикателствата в собствения си живот, отколкото ще се преодолеят проблемите пред България и света. 

"Ако тази тенденция се запази, можем да станем свидетели през следващата година на избухването на ново, по-радикално желание за промяна", смятат анализаторите.

Увереност, че годината ще е успешна за тях изразяват 42%, а на противоположното мнение са 19% от анкетираните. Разликата между оптимистите и песимистите е 23%, докато през миналата година тя е били едва 4%. От гледна точка на България и света "по-добра" година очакват 33%, а "по-лоша" 36%-38% от участвалите в изследването. Спадът на негативизма в настоящето буди оптимизъм и за бъдещето.

Освен моментна равносметка, проучването отправя и по-широк поглед към минало и бъдеще, през поколенческата призма. Като цяло нагласите са, че всяко следващо поколение живее и ще живее по-добре от предходното – ние сме по-добре от нашите родители, а децата ни ще бъдат по-добре от нас.

При оценките за живота ни спрямо този на нашите родители нагласите са преобладаващо позитивни. Близо половината от пълнолетните българи (49%) вярват, че живеят по-добре от своите родители, а на обратното мнение са 29%. Без усещане за съществена динамика спрямо миналото са 22% от анкетираните.

Очакванията за живота на следващите поколения са също оптимистични, но и с висок дял на хората, които в сегашните несигурни времена се затрудняват да бъдат по-категорични за бъдещето (28%). Като обща нагласа обаче оптимистите са два пъти повече от песимистите (39%:21%).

"Най-позитивни в оценките за настоящето и очакванията за бъдещето са учащите и хората с по-високо образование. С увеличаване на доходите нараства усещането за по-добър живот спрямо този на предците, както и оптимизма за следващите поколения", настояват от "Алфа Рисърч".

Отстъплението на поредицата негативни равносметки и събуденият оптимизъм за бъдещето е безспорно добра новина в края на 2023 година. Вярата, че всяко следващо поколение живее и ще живее по-добре от предишното е не само пасивна нагласа, но може да провокира лични усилия в стремеж за подобряване на обществената среда, било то в локален, регионален, или национален план. Което пък би било добра новина за 2024 г., заключават социолозите.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Янка Такева беше удостоена с почетното звание „ Доктор хонорис кауза“

На тържествена церемония в Югозападния университет  председателят  на Синдиката на българските учители, Янка Такева , беше удостоена с  почетното звание „ Доктор хонорис кауза“.  Предложението за  удостояване  с  почетното звание  е на Факултета по педагогика и с единодушното решение на академичния съвет на университета.  Председателят на СБУ Янка..

публикувано на 21.05.25 в 18:43

Благоевград чества 24 май с богата празнична програма

С традиционния прием на кмета Методи Байкушев за дейци на образованието и културата на  22 май  ще започнат честванията по повод Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност и празник на Благоевград в областния център. 63-ма учители, номинирани от своите колеги,  ще бъдат наградени за..

публикувано на 21.05.25 в 16:16

Съдът се произнесе за собствеността на „Чифте баня” в Кюстендил

С решение на Окръжния съд в Кюстендил се признава, че Община Кюстендил е собственикът на недвижим имот "Чифте баня“. С решението на съда се признава за установено в отношенията между страните – Община Кюстендил, представлявана от кмета на общината и държавата, представлявана от Александър Пандурски - Областен управител на Област Кюстендил, като..

публикувано на 21.05.25 в 15:47

Над 370 деца участват в лекоатлетически турнир в Перник

Над 370 деца от детски градини и училища ще вземат участие в Осми лекоатлетически турнир, който ще се проведе на 28 май на стадион „Металург” в пернишкия квартал „Изток”. Съcтезанието е под мотото „Бягай с усмивка” и се организира от Спортен клуб „Милка Михайлова” с подкрепата на община Перник. Целта е колкото се може повече деца да се приобщят към..

публикувано на 21.05.25 в 15:09

Кариерни предизвикателства в ЮЗУ „Неофит Рилски“

Наука – образование – бизнес. Така може да бъде представено поредното издание на форума „Кариерни предизвикателства“, организиран от Университетския център за кариерно развитие към ЮЗУ „Неофит Рилски“. Представители на 40 водещи български компании от различни сектори на българската икономика се срещнаха днес със своите бъдещи партньори и..

публикувано на 21.05.25 в 14:39

Без анулирани работи на матурата по БЕЛ в Кюстендил

Няма анулирани писмени работи на днешната матура по български език и литература в Кюстендилска област, съобщи началникът на РУО – Кюстендил Мая Стойчева.  Квесторите не са констатирали опити за преписване или други нарушения.  Единственото изключение е ученик от Кюстендил, който се е явил на изпита с блутут микрослушалка. Т.нар. бръмбар за преписване..

публикувано на 21.05.25 в 14:28

Нов съдия по вписванията встъпи в длъжност в Районен съд-Благоевград

На официална церемония, в присъствието на председателя на Районен съд Благоевград и съдии от районния съд, встъпи в длъжност Ана Рашкова-Иванова, като съдия по вписванията в Служба по вписванията при Районен съд-Благоевград, като положи клетва и подписа акт за встъпване в длъжност. Новият съдия по вписванията притежава около 20 години юридически..

публикувано на 21.05.25 в 14:24