Тъжно е положението на Кърналовската борса край Петрич, която се славеше като най-голямата в Югозападна България. Търговията там продължава да замира. Тенденцията се наблюдава от години, но в момента положението е наистина трагично. Очакванията на търговците, че ще има раздвижване около коледно-новогодишните празници, не се сбъднаха.
„От много години съм на борсата, но такава година не е имало. Много слаб пазар, недоволни са и търговците и производителите. Даде отражение мостът, който е на река Струма, заради големите обиколки, които правят доставчиците се оскъпява самата продукция. А, току-що получих информация, че и другият мост е готов да падне. Това означава че борсата ще бъде в пълна изолация. Ето, колко време правят моста, който е на Струма, големият мост, много продължително време го правят. Пеша може да се ходи, но автомобилите правят големи обиколки по селата, други изобщо не идват. Това затруднява работата и на магазинчетата“, коментира за Радио Благоевград Зоя Войнова, един от дългогодишните търговци на Кърналовската борса.
Според думите й, търговията на тържището продължава да замира, няма търговци, няма и купувачи. Освен инфраструктурните проблеми, друга причина за слабата търговия е липсата на хора. Повечето жители от селата живеят и работят в чужбина.
„Положението е трагично. Днес сме излезли само две маси на борсата. Разходите не можем да си покрием. Днес продаваме салата, репички, кромид. Туршии, също продаваме. Едно чувалче салатка продавам на 2 лева, десет салатки. Репичките и кромидът вървят по 50 - 60 стотинки. Доматите се продаваха досега около 2 – 3 лева, в зависимост от качеството. Продукцията е вносна, македонска и гръцка. Българска оранжерийна продукция няма. Проблемът е голям. Ако и другият мост падне, ще бъдем откъснати от света. Дано скоро се оправят нещата“, сподели още Зоя Войнова.
Подробностите можете да чуете в интервюто на Биляна Славчева със Зоя Войнова:
„Хората имат право на чиста вода и прозрачна информация“ е призивът на Сдружение за достъпна и качествена храна във връзка с ново изследване на Greenpeace и PAN Europe, което разкри тревожни нива на трифлуороцетна киселина (TFA) – „вечен химикал“, който се натрупва в питейната вода в Европа. TFA е изключително устойчиво и..
Биографичната история с много драматични обрати и живот, посветен на борбата за Свобода описва в книгата „Разложката Райна княгиня“ авторът д-р Елена Чалгънова. Това е първата и единствена книга, представяща ролята на една будна и закърмена с патриотизъм и човеколюбие жена – Райна Каназирева. Тя е учителка и активен деятел и участник в..
В интервю за „Събития и личности“ бившият член на ЕП от ВМРО Ангел Джамбазки коментира действията на управляващите по казуса „Лукойл“ и въведения механизъм за особен управител. Джамбазки постави акцент върху разликите между българския подход и германския модел, към който често се правят препратки в публичния дебат. Според бившия евродепутат германската..
В интервю за предаването „Събития и личности“ по Радио Благоевград, лидерът на ПП „Републиканци за България“ Цветан Цветанов коментира законодателните промени, свързани с „Лукойл Нефтохим Бургас“ и въвеждането на механизма за особен управител. Според него подходът на държавата показва сериозен дефицит на предварителна координация, експертен анализ и..
Политологът и член на „Непокорна България“ Калоян Методиев коментира в ефира на Радио Благоевград данни, свързани с командировките и разходите на министри и заместник министър-председатели през последните месеци. По думите му, докато страната е преживявала едни от най-тежките си кризи – воден режим, пожари, наводнения и проблеми в социалните домове..
Как изглежда страната на справедливостта? С този въпроси Окръжен съд-Кюстендил провокира учениците от цялата област да мечтаят и да пресъздадат своите идеи и виждания в рисунка, литературна творба или фотография. Оказа се, че темата изобщо не е чужда на децата и в тазгодишния конкурс под мотото „В страната на справедливостта“ се включиха рекорден брой..
Програма Творческа Европа е класическа програма на ЕС в подкрепа на културния, творческия и аудиовизуалния сектор, а отскоро и на сектора, свързан с журналистиката и медиите. От 2021 до 2027 година програмата разполага с над 2,4 милиарда евро за подкрепа на проекти с цел достигане на нови публики, насърчаване на обмена на умения и знания и укрепване..