Микоплазмената пневмония – на пръв поглед лека, но и с възможни усложнения

В рубриката „Инфекциозен навигатор“ на БНР-Радио Благоевград гл. ас. д-р Магдалена Баймакова от Първа инфекциозна клиника на ВМА и хонорован асистент в  ЮЗУ „Н. Рилски“, коментира микоплазмената пневмония като заразна респираторна инфекция – какво я причинява, симптоми, диагностика, лечение.

„Това са микоплазмени инфекции, инфекциозни заболявания, причинени от най-малките, свободно живеещи, самоограничаващи се микроорганизми-микоплазми. Съществуват над 120 вида микоплазми,  като 13 вида от тях са изолирани сред хората, но само 4 са патогенни за нас. Акцентът е върху Mycoplasma pneumoniae, който е един от основните причинители на пневмониите като причина за респираторни инфекции сред хората. От началото на есента Европейският център за контрол и превенция на заразните болести акцентира, в страните, в които се осъществява активен надзор и доклад на тези заболявания завишаване на тези случаи. В САЩ също регулярно съобщават за възникване на този тип инфекции, основно в детска възраст, също в Япония и Китай“.

Признаци на инфекцията

„Като инфекция на горния и долния респираторен тракт е възможно банално проявление под формата на ларингити, фарингити, инфекции на горните дихателни пътища – ринофарингити, бронхити, с лека температура и общо неразположение – нищо притеснително, краткотрайно и бързо отзвучаващо. Но в част от случаите може да се развие т.нар. микоплазмена пневмония. По статистика това са 5 до 10 процента от инфектираните лица. Хора, при които най-често се отбелязват този тип прояви са децата и лица до 40 години. Източникът на инфекцията е човека с въздушно-капков механизъм. Предаването на инфекцията става при много близък контакт между инфектираните лица, затова при работа в  по-затворени колективи случаите възникват най-често“. Инкубационният период е от 2 до 3 седмици – след контакт започва проявата на симптоматиката. Няма ясно изразени специфични симптоми, възможна е лека температура, общо неразположение, главоболие, суха  кашлица. При развитие на инфекцията са възможни леки жилави секрети. При част от случаите паралелно с респираторната симптоматика е възможно да се развият прояви от гастроентистиналния тракт, възможни са обриви при някои от пациените, ставни симптоми. „При физикален преглед нищо не се чува, което е характерно за т.нар. атипични пневмонии, но провеждайки рентгенография вече се виждат характерните изменения“.

Диагностика

„Да, защото чисто клинически на първа среща пациентите не са във влошено състояние, няма нещо, което да ни усъмни, но мислейки в хронологията на заболяването – т.е. тази поетапност в симптомите – сухата кашлица, която не отминава, главоболието, мускулните  болки, рентгеновата снимка и кръвните изследвания, в които няма нищо специфично – могат да ни усъмнят. Етиологичната диагностика също е много затруднена.“

Възможни усложнения

В хода на инфекцията е възможно да настъпят усложнения от страна на белия дроб. Да се развият абцеси, емпиеми, бронхиолити, дихателна недостатъчност, остър респираторен дистрес синдром. Възможно е да се развият доста тежки извън белодробни усложнения – засягане на сърдечносъдовата система, развитието на миокардити, ритъмно-проводни нарушения, сърдечна недостатъчност. От страна на нервната система – енцефалити, менингити, атаксия. Хематологични – много характерно е развитие на хемолиза. Дерматологични – с голяма палитра от обривни прояви, които много затрудняват диагностиката. Мускулно ставният апарат, засягане на очите, ушите, хепатит, панкреатит, тиреоидит. Затова е необходима навременна диференциална диагноза и стартиране на лечение.

Лечение

Прилагат се определени групи антибиотици за по-продължителен период от време. Няма ефективна ваксина, която да предпази хората.

Превенция

За предпазването от въздушно-капковата инфекция, д-р Баймакова препоръча ограничаване на контактите с хора, при които са налице респираторни инфекции, да се носят лични предпазни средства, често да се измиват ръцете. Добрата храна, с която да се подсилва имунитета, често проветряване на жилищата. „При някои рискови групи се обсъжда антибиотична профилактика, но в ерата на антибиотичната резистентност, това само експерт в специалността може да каже дали е удачно при определен пациент, който е изложен на риск – профилактично да се приложи антибактериален медикамент.“