В Деня на влажните зони WWF напомня за тяхното значение

Добър пример от Драгоманското блато

Днес отбелязваме Световния ден на влажните зони – най-продуктивните екосистеми на Земята. Те предоставят уникални условия за живот на множество растителни и животински видове и в същото време са ценен източник на ресурси с икономическа стойност, от които зависи изхранването на стотици милиони хора.

Значението на влажните зони
Влажните зони са в основата на развитието на цивилизациите в продължение на хилядолетия. Те осигуряват на местните общности достъп до риба и сладка вода за пиене, напояване на добитъка и отглеждането на земеделски култури. Рибата, добита от влажните зони, е основен източник на протеини за повече от 1 милиард души, аквакултурите се развиват по-бързо от всеки друг сектор за производство на храни, а оризовите полета изхранват 3,5 милиарда души или почти половината от световното население всяка година. Освен това, влажните зони осигуряват по-голямата част от водата, от която всички ние зависим. Те филтрират замърсителите, предоставяйки ни вода, която можем безопасно да пием, при положение, че по-малко от 1% от сладката вода в света е годна за консумация.

Влажните зони деградират. Какви са последиците?
За съжаление, неустойчивите земеделски практики увреждат и унищожават влажните зони. Повече от половината влажни зони с международно значение са увредени от селското стопанство. Причината е, че днес потребяваме повече вода, отколкото природата може да възстанови. Използването на вода се е увеличило шест пъти за 100 години и нараства с 1% годишно. В резултат, почти всички глобални източници на сладка вода, са застрашени. Статистиката сочи, че 82% от световното население е изложено на високи нива на замърсяване при водоснабдяването.

„Съставени от разнообразни екосистеми като торфища, блата и крайбрежни естуари, влажните зони са дом на 40% от видовете в света. Те също така улавят и съхраняват въглерод, премахват замърсителите на околната среда и предпазват местните хора от наводнения. Поради сложния си състав, те са особено уязвими, поради което са на път да изчезнат в Европа“, коментира хидробиологът и експерт във WWF Иван Христов.

На помощ идва Рамсарската конвенция
На 2-ри февруари през 1971 година в град Рамсар, Иран, е подписана Конвенцията за влажните зони. Основната цел на Рамсарската конвенция е опазването и рационалното използване на влажните зони като средство за постигане на устойчиво развитие в целия свят. В списъка с влажни зони от международно значение са включени и обекти от България. Сред тях са езерото „Сребърна“, комплексът  „Ропотамо“, Дуранкулашкото блато и много други. А през 2011 г. в него попада и Драгоманското блато, което е част от европейската екологична мрежа „Натура 2000“, както и от Европейския зелен пояс.

Възстановяването на Драгоманското блато
След изграждането на отводнителни канали и помпена станция през миналия век, Драгоманското блато е почти напълно пресушено. През 90-те години отводняването на влажната зона се преустановява и блатото започва бавно да се възстановява. През януари 2020 г. мащабен горски пожар унищожи над 80% от неговата растителност. Драгоманското блато е изправено пред заплахи като замърсяване, еутрофикация, засушавания и загуба на местообитания. Това води до загуба на екосистемни услуги, а редица животински и растителни видове са засегнати.

Днес WWF и Сдружение за дива природа БАЛКАНИ работят рамо до рамо за възраждане на блатото. Двете организации разработиха детайлна стратегия за възстановяване и управление на екосистемата, която включва пилотни дейности по поддържане на растителността в блатото, залесявания и изграждане на буферни зони от влажни ливади около влажната зона. Дългогодишните природозащитни и възстановителни дейности на редица организации в региона бяха увенчани с важен успех. Серия от наблюдения установиха, че след 66-годишно отсъствие сивият жерав се е завърнал и отново гнезди у нас.

Природозащита, наука и изкуство
Работата по опазване на влажната зона продължава и в момента като се пренася и в сферата на изкуството. Възраждането на блатото е увековечено от визуалния артист Мария Налбантова, която пресъздава процеса, смесвайки в произведенията си природозащитните, социалните и икономическите аспекти на възстановителната дейност. Първата изложба „Райско блато“ представлява художествена метафора на екосистемата и нейните неразривно свързани обитатели. Трите скулптурни обекта, представени в нея, са изработени от тръстика, грижливо окосена, събрана и обработена от художничката в лабораторни условия. Освен, че обръщат внимание към преплетеното съществуване на организмите, творбите отварят и въпроса за отговорността, която всички носим, за оцеляването на екосистемата. Изложбата е отворена за посетители в „Квадрат 500“ до 11-и февруари.