1/3 от произведена храна в световен мащаб се губи или пропилява по пътя от фермата до трапезата. Това разхищение има огромно отрицателно въздействие както върху глобалната икономика, недостига на храни, но и върху климатичните промени. „Хората по принцип не свързват климатичните промени с разхищението на храната. Тези две теми сякаш се разглеждат поотделно и аз исках да направя връзката и да я осветля малко повече“, сподели за Радио Благоевград Радина Калдамукова от платформата „Климатека“. Тя посочи, че според оценка от 2011 година на Организацията за прехрана и земеделие(ФАО), ако беше държава, изхвърлената храна в цял свят би била третият по големина източник на емисии на парникови газове, веднага след САЩ и Китай. Данни от 2020 година показват, че в ЕС общото разхищение на храна е било 127 кг на човек, в България – 86 кг, като най-големи загубите в нашата страна са в първичното производство в секторите земеделие и рибарство.Продуктите притежават различен интензитет на въглеродния отпечатък. „Зърнените култури се разхищават изключително много, над 25% и съответно те имат доста голям въглероден отпечатък от над 30% “, каза още експертът и посочи другата гореща точка – месото, чието разхищение е под 5%, но целят цикъл на неговото производство е твърде интензивен и води до над 20% от въглеродния отпечатък на изхвърлените отпадъци.
Като потребители със сигурност можем да намалим загубите от разхищението на храна. Подобряване на потребителските навици, добра организация на домакинството са част от малките, но важни стъпки, които всеки в ежедневието може да приложи.
Цялото интервю с Радина Калдамукова чуйте в звуковия файл.
Нов доклад на WWF разкрива, че държавите-членки насочват между 34 и 48 милиарда евро европейски субсидии годишно за дейности, които вредят на природата. Макар че тези вредни субсидии обхващат всички основни сектори на икономиката, основната част от тях произхожда от селското стопанство. Според ново изследване до 60% от..
Електроцентралите в Югозападна България продължават работата си. Това каза в интервю за Радио Благоевград Марио Нинов, председател на Националния стачен комитет на КТ „Подкрепа“. Информацията идва на фона на новините, че в ТЕЦ „Марица Изток 3“ са започнали съкращения на специалисти. 80 души в края на миналата седмица са получили своите..
Наградата „Свети Иван Рилски“ се връчва ежегодно от Министерството на науката и образованието на директори на училища за високи постижения и принос в развитието на образователното дело.По традиция церемонията по награждаване е в Рилския манастир в Деня на светите равноапостолни Кирил и Методий – 11 май. През тази година голямата награда..
Красотата, създадена от пловдивчанката Слава Балджиева докосва душата и сърцето в мига, в който я видиш. Авторските ѝ пана с фолклорни мотиви греят с пъстрите си цветове - съчетали в себе си талант, естетика, традиция и дух, много труд. Тя е художник-приложник, превърнала е художественото тъкачество в смисъл на живота си, член е на Задругата..
На 9-ти април 2024 година Европейският съд по правата на човека в Страсбург постанови решение по група знакови дела, свързани с изменението на климата, като осъди Швейцария за "бездействие по отношение на климата" * . Решението, в обем близо 600 страници, изпраща важни послания, а последствията от него коментира за Радио Благоевград Ремина..
Специалисти от различни области ще изследват благосъстоянието и благополучието на работещите в пенитенциарните заведения. Това коментира доц. д-р Наташа Ангелова, ръководител на катедра “Психология” към ЮЗУ “Неофит Рилски” - Благоевград и ръководител на проект към Фонд Научни изследвания от програма “Фундаментални научни изследвания” на тема..
Част от представителите на Детска фолклорна формация „Джумайчета“ към Читалище „Н. Вапцаров- 1866г.“- Благоевград с ръководител Иван Кацарски гостува на предаването „Неделя у дома“. Повод за срещата в ефира на Радио Благоевград е 15-ти рожден ден, който „Джумайчета“ ще отпразнуват само след броени дни. Фолкорната формация подготвя празничн..