Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Тодор Лазаров: От Полето до Холивуд

Снимка: личен архив

Световноизвестният каскадьор Тодор Лазаров - Джуджи е в киноиндустрията повече от 20 години. Снимал се е в някои от най-големите хитове на този век, като има над 120 ленти и си е партнирал с актьори като Брад Пит, Хавиер Бардем и Орландо Блум. В този сезон на холивудските награди той влезе в киното през парадния му вход, като продуцент и екшън режисьор на индохита RRR, който спечели „Златен глобус” и „Оскар” за оригинална песен.

Тодор Лазаров е първият българин, който спечели и престижно отличие от Асоциацията на холивудските критици. Гилдията определи RRR като най-добър екшън филм, той е и филмът с най-добри каскади, режисирани именно от него. В оспорваната конкуренция индийската продукция и работата на българина са отличени пред филми като “Топ Гън: Маверик” с Том Круз и “Убийствен влак” с Брад Пит.

Самият Тодор определя скромно себе си просто като момче от село Полето, поело по дългия път към Холивуд, с  много вяра, огромни мечти и доза късмет.

„За мен успехът идва с това да го искаш много и най-вече да мечтаеш за него – да мечтаеш много повече от това, което можеш да постигнеш, повече от лимита, който сам си поставяш“, споделя Лазаров пред Радио Благоевград.

Освен мечти, разбира се е необходима и малка доза късмет. В юношеските си години световноизвестният каскадьор е бил национален състезател на България по джудо и самбо, като над 10 пъти печели титлата „Шампион на България“. Медалист е и от световни и европейски първенства по самбо, мечтае да се занимава само със спорт, докато един ден в залата не идва негов приятел, който му предлага да се пробва за една проста каскада.

„Късметът изиграва винаги много важна роля в нашия живот. В моя, този късмет беше в залата. Един ден дойде мой приятел, баща му беше „координатор каскади“ и ми предложи да се пробвам“, спомня си Лазаров, а за първата си каскада разказва и до ден днешен.

„Бях в киноцентъра, филмът се казваше „Тя“ – американска продукция. Аз трябваше просто да тичам в едно поле и да ме убият. Аз падам, правя едно кълбо напред и това беше първата ми „каскада“. Впоследствие се оказа, че това е абсолютно нищо, в сравнение с каскадите, които съм правил с коне, мотори, коли, падания отвисоко. Има каскади, които са били много опасни, тях съм ги забравил, но пък това кълбо напред ще го помня цял живот“, разказва Лазаров.

Въпреки че често се налага Тодор да пътува до Холивуд, разстоянието от него до родното му село Полето взима на един дъх. „Точно на един дъх, защото като пътуваш към твоето парче земица -  мястото, където се чувстваш най-добре, то наистина се взима на един дъх, без значение колко време пътуваш до там“, казва Лазаров, като допълва, че през последните 10 години не само се връща често в родното си село, ами е избрал именно там да живее заявявайки, че е убеден, че мястото му е там, откъдето е тръгнал.

Относно фурора, който предизвика българинът сред холивудските среди с индохита RRR, споделя, че най-важните награди за него са тези от Асоциацията на холивудските критици. „Аз, честно да си кажа, като ме поканиха в този филм, въобще не знаех, че ще се случи нещо такова и отделно от това не знаех даже, че впоследствие ще съм и продуцент и екшън режисьор. Бях и екшън камера оператор – какво ли не бях в този филм“, споделя Тодор и допълва, че дори танцът към песента от филма “Natu natu”, която е носител на „Оскар“ и „Златен глобус“ за най-добра песен, е трябвало да бъде заснет в България, но епидемията от COVID е отнела възможността това да стане факт.

„Мога да кажа с гордо вдигната глава, че съм част от  филм, който е спечелил всички видове награди, които могат да се спечелят по света – и аз съм голяма част от целия този процес. Отделно от това, ние имаме голяма част от екипа на каскадьорите, които бяха българи. Част от филма е сниман в България – в Копривщица и Банско, ние толкова сме свързани с този филм, че трябва да се гордеем“, заявява Лазаров.

Още за киноиндустрията у нас и по света, какво не достига на българското кино и кой е ключът към големия успех на малкия човек, чуйте в интервюто на Ваня Бахчиванова с Тодор Лазаров.


 




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Виолета Ставрева: Мина „Пирин“ беше нашият живот

Мина „Пирин“ беше нашият живот. Тя е оставила отпечатък във всеки дом, във всяко семейство в село Брежани. Това заяви в ефира на Радио Благоевград Виолета Ставрева, част от Инициативния комитет за честванията по повод 100 години от създаването на въгледобивното предприятие. „С голямо вълнение се готвим за този празник. През 80-те и 90-те години на..

публикувано на 20.02.25 в 10:56

Казусът „френска безработица“ стигна до Съда на Европейския съюз

Съдебен състав на Административен съд-Благоевград  допусна и отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по така наречения казус „френска безработица“. То е направено по искане на адвокатската кантора на адвокат Илко Стоянов. Причината е,че по едни и същи казуси в различните съдилища на страната съдебните състави се произнасят различно..

публикувано на 19.02.25 в 12:28

При подмяна на стари дървета е важно да има компесаторно озеленяване

Зеленината има изключително голямо приложение в градска среда. Тя със своята листна маса помага за поемането на праха, спомага за поддържане на чист въздух, помага и със своята естетика, разбира се. Трябва да се знае, че всяко дърво е жив организъм. И то се засажда, расте, добива зрялост и в един момент остарява, неговият живот не е безкраен. Много..

публикувано на 19.02.25 в 11:55
Иван Анчев

Иван Анчев: Съдбата на Украйна не може да се решава без нейно участие

Дипломатът и съпредседател на Атлантическия съвет Иван Анчев, изрази дълбоко притеснение от формата на преговорите в Рияд, при които „много важна част от пъзела – Украйна и Европа – не присъства на срещата“. В интервю за Радио Благоевград той подчерта, че „няма как две държави да решават съдбата на трета, без нейното участие, особено когато тя е..

публикувано на 19.02.25 в 11:17

От любов към цигулката до благотворителна кауза

Ученичката  от ОУ "Христо Ботев"  в село Самораново, община  Дупница  Михаела Радева реши първият ѝ самостоятелен концерт да бъде с благотворителна цел,  събраните пари тя и нейното семейство ще дарят на дете в нужда. Михаела  е на 13 години, а на цигулка свири от 5-годишна – досега винаги пред публика излиза с ансамбъла, с който репетира...

публикувано на 18.02.25 в 10:18

Изкуството да даваш

В неделя в читалище „Пробуда – 1919“ в град Кочериново се проведе благотворителна изложба. Своите картини представиха  две местни художнички – Вергиния Карашка и Николета Василева. С изобразително изкуство Вергиния се занимава още от малка, а учител ѝ е бил Огнян Механджийски. „Обичам много да рисувам. С това уплътнявам времето си. Вдъхва ми..

публикувано на 17.02.25 в 09:33

Живот като на книга - историята на Снежанка Филчева

Снежанка Филчева е автор на книгите „От копче до балтон“, „Бягство“, „Да оставиш следа“ и „Орисани“. Тя е един от съставителите на  сборника „Народни художествени занаяти от Македонския край“, освен това е самоук художник, който има зад гърба си участия в редица изложби. Нищо, свързано с изкуство, не й е чуждо, като владее не само старите занаяти,..

публикувано на 15.02.25 в 14:25