Дървените кръстове с резбована миниатюрна в православните храмове в нашата страна са обект на изследването на д-р Вера Атанасова-Кавачева, уредник в Националния исторически музей.
В ефира на Радио Благоевград тя обясни, че тези църковни предмети представляват интерес заради трудността на своята фина изработка и „защото свидетелстват за вярата на хората, запазила се през вековете“. Днес традицията се е запазила, макар и в по-ограничен размер в Гърция в Янина, Солун и Св. Гора, но има и български майстори, които изработват църковни предмети в този стил в Кюстендил.
Техниката на изработване на дърворезбените кръстове е взаимнствана от Византийските традиции и се разпространява по българските земи след началото на 17в., но традицията се е запазила и до днес, разкаказа още д-р Вера Атанасова-Ковачева. Тя разясни смисъла и значението на кръстовете в православния свят.
Дървените кръстове символизират стремежа към спасение и избавление на душата. А именно кръстната форма напомня за страданията Христови. Библейската история на кръста от инструмент за мъчение в Римската империя в смивол на спасение на християните.
В Югозападна България една от богатите колекции на кръстове може да се разгледа в музея на Рилския манастир, където се съхранява и Рафаиловият кръст. Уредникът в Националния исторически музей д-р Вера Атанасова-Кавачева сподели, че уникални по своята изработка са и кръстът, открит в Тросковския манасти и в черкавата „Св. Илия“ в симитлийското село Железница.
И още за дърворезбените кръстове като изкуството в миниатюра от разговора на Агнес Манова с д-р Вера Атанасова-Ковачева:
От създаването си и до днес читалищата в България са не само мост между поколенията, но и важният двигател в за опазването на колоритния ни фолклор и нашата идентичност като цяло. „Читалище и фолклор„ е първата монография, посветена на съхраняването на живите културни практики в местните общности. Книгата е резултат от..
Имат ли бъдеще занаятите в България, отива ли си, заедно със старите майстори, тази многовековна, изконно българска традиционна култура? Само образците в музеите ли ще ни напомнят за нея в не толкова далечното бъдеще? Тези и други въпроси коментирахме с Юлияна Попдимитрова, организатор на занаятчийски фестивали, които са част, от личната й кауза,..
В ход е кандидатстването по програма DiscoverEU, която е част от програма „Еразъм+“. Европейската комисия предлага 36 000 карти за пътуване в настоящия кръг за кандидатстване , с които младежите ще имат възможност да опознаят Европа безплатно и да открият нови държави, култури и преживявания. Кандидатите следва да са на възраст 18 години: да са..
Всички 15 обитатели на Парка за мечки край Белица вече са се събудили от зимния сън, което позволява мечото селище да бъде отворено за посетителите. Това ще се случи в 12 ч. на 14 април, понеделник. Поради капризите на времето в началото на пролетта, част от мечките спаха зимен сън буквално допреди дни, което наложи стартирането на новия сезон да..
На последното заседание на Комисията по външни работи на Европейския парламент бяха приети доклади за Сърбия и Косово, които поставят акцент върху правата на българските малцинства в двете държави. Поправките, отнасящи се до българските общности, бяха предложени от евродепутатите Андрей Ковачев (ЕНП/ГЕРБ) и Ивайло Вълчев (ЕКР/ИТН) и бяха приети с..
В събота, 12 април, от 16:00 ч. пред пилоните на НДК в София ще се проведе Национален поход под надслов „България в коалицията на мира“, организиран от Гражданската инициатива „Будители“. Основната цел на проявата е да се призове за незабавно прекратяване на военната помощ за Украйна и активна роля на България в усилията за постигане на мир чрез..
Европейският съюз навлиза в нова, дълбоко трансформационна фаза. Заради военните конфликти, променящия се световен ред и отслабващите външни гаранции за сигурност, Европа е принудена да търси ново самоопределение – не просто като икономически съюз, а като геополитически субект. В този процес отворените врати ще са малко, но важни. България, за първи..