За Радио Благоевград социологът Кънчо Стойчев коментира ситуацията след изборите на 9 юни:
„На пръв поглед обстановката в страната е спокойна, но това не означава, че отвътре в масовото съзнание няма процеси, които са тревожни. Има напрежение, то все още не избива на повърхността. Но ще се случи, ако експериментите продължат и политическите игри, които са по-скоро непонятни за хората, тъй като не са свързани с техните интереси и интересите на България“.
Според анализаторът не е добре изборите да са толкова на често, но пък те са единственият мирен начин да се решават противоречията в едно демократично общество. „Не е трагедията в изборите. Проблемът е какво произвеждат тези избори“ и посочи, че над 70% от хората споделят еднакви възгледи по отношение на войната в Украйна, джендър идеологията, зелената сделка, миграцията и т.н. „Същевременно в парламентите, които излъчваме, над 70% от нашите представители са точно на обратните позиции, които поддържат в парламента. Е, то какво е това управление според волята на хората, като 70% от хората мислят едно, а 70% в парламента правят точно обратното? Тук е опасността за демокрацията. Запазването на властта на този елит, който е против своя народ, може да се осъществи само чрез диктатура, тук е опасността“.
Кънчо Стойчев посочи, че изборът на председател на НС е тест за възможността да се постигне мнозинство в залата. „Ако се постигне решително се увеличават шансовете скоро да имаме правителство. И обратно - ако процесът затъне, проточи се, забави се – това няма да е добър знак и най-добре е да мислим за избори на есен“. Според него някоя политическа сила не е заинтересована от бързи нови избори. По-скоро всички ще бъдат наказани, както вече го видяхме преди броени дни. И пожела: „нека наистина този път българският избирател види 2-3 страници ясно написан текст за това какво точно ще се прави, какво ще се постига, какво е успех и неуспех“.
Интервюто с Кънчо Стойчев чуйте в звуковия файл.
През месец март отбелязваме прехода от зима към пролет и събуждането на природата с връзването на мартенички. Легендата зад мартениците и Баба Марта е богата на символика, която отразява вярванията на древните и тяхната дълбока връзка с природата. Но освен тази символика съществуват и много забавни народни приказки за баба марта и сърдития й..
Българи и сърби ще посрещнат заедно 1 март, празника, посветен на Баба Марта и Деня на самодееца в България, с голям концерт в сръбския град Бабушница. Организатори са Пътуващо читалище "Бащино огнище", Фондация „Македония“ и Домът на културата в град Бабушница. В събитието ще участват местни самодейци и музикантите от българския оркестър..
Оказва се, че хазартната зависимост става все разпространена и в по-малките населени места, където игралните зали и казината „никнат като гъби“. Липсата на доходна работа и нежеланието на младите хора да работят за малко пари, са една от основните причини да се наблюдава увеличена хазартна зависимост в България, която дори на места измества..
17-годишният Юлиян Димитров от кочериновското село Бараково спечели голямата награда в 11-ото издание на Националния литературен конкурс „И децата покоряват светове. Покажи, че можеш!“ . Ученикът впечатли журито със своето есе на тема "Бих се родил отново". „…Бих се родил, за да прощавам, защото е правилно. Прошката е освобождение за самия теб...
Във времето на социалните мрежи и живот в онлайн пространството, звучи като шега четвъртокласничка от Благоевград да е прочела 229 книги, но е истина. Само можем да се усмихнем и да кажем има и такива деца. Тя е Йоанна Терзийска на 10 години е , учи в Средно училище с изучаване на чужди езици „Свети Климент Охридски“ в областния град. А..
Започна турнето с екоигри в 7 града в страната, сред които Перник, Кюстендил и Петрич. Състезанията се организират от платформата „Пукльовците“, която цели да стимулира директното общуване и взаимоотношения между децата. И това не къде да е, а в училища среда – там, където започва тяхното истинско социализиране. Това сподели в ефира на Радио..
Всяка последна сряда от февруари се отбелязва Световният ден против тормоза в училище, известен като „Ден на розовата фланелка“. Тя символизира неприемането на тормоз и насилие в училищетo . За пръв път „Денят на розовата фланелка“ е проведен в Канада през 2007 година като протест, организиран от двама ученици – Дейвид Шепърд и Травис..