За Радио Благоевград социологът Кънчо Стойчев коментира ситуацията след изборите на 9 юни:
„На пръв поглед обстановката в страната е спокойна, но това не означава, че отвътре в масовото съзнание няма процеси, които са тревожни. Има напрежение, то все още не избива на повърхността. Но ще се случи, ако експериментите продължат и политическите игри, които са по-скоро непонятни за хората, тъй като не са свързани с техните интереси и интересите на България“.
Според анализаторът не е добре изборите да са толкова на често, но пък те са единственият мирен начин да се решават противоречията в едно демократично общество. „Не е трагедията в изборите. Проблемът е какво произвеждат тези избори“ и посочи, че над 70% от хората споделят еднакви възгледи по отношение на войната в Украйна, джендър идеологията, зелената сделка, миграцията и т.н. „Същевременно в парламентите, които излъчваме, над 70% от нашите представители са точно на обратните позиции, които поддържат в парламента. Е, то какво е това управление според волята на хората, като 70% от хората мислят едно, а 70% в парламента правят точно обратното? Тук е опасността за демокрацията. Запазването на властта на този елит, който е против своя народ, може да се осъществи само чрез диктатура, тук е опасността“.
Кънчо Стойчев посочи, че изборът на председател на НС е тест за възможността да се постигне мнозинство в залата. „Ако се постигне решително се увеличават шансовете скоро да имаме правителство. И обратно - ако процесът затъне, проточи се, забави се – това няма да е добър знак и най-добре е да мислим за избори на есен“. Според него някоя политическа сила не е заинтересована от бързи нови избори. По-скоро всички ще бъдат наказани, както вече го видяхме преди броени дни. И пожела: „нека наистина този път българският избирател види 2-3 страници ясно написан текст за това какво точно ще се прави, какво ще се постига, какво е успех и неуспех“.
Интервюто с Кънчо Стойчев чуйте в звуковия файл.
Баку - столицата на Азербайджан бе домакин на най-голямата годишна конференция за климатичните промени – КОП 29, в която участваха над 66 000 делегати от 200 държави . За втора поредна година България имаше собствен павилион и бе представена с официална делегация от 72-ма души, начело с президента Румен Радев. Определените дати за..
Милена Димитрова е авторитетен журналист, с редица престижни награди, в това число и международни, с научни интереси в областта на журналистиката, писател. В нейната професионална биография са още работа в европейски институции и в държавната администрация. В момента тя е част от екипа на вицепрезидента. Милена Димитрова е председател и на..
Община Трън планира поскъпване на таксата за битови отпадъци за 2025 година. Както и досега, ставката ще се определя пропорционално върху данъчната оценка на съответния деклариран имот, а увеличението, което предлага администрацията, е с 2 промила. Така таксата ще стане 7 промила. Според общинското ръководство, въпреки увеличението,..
На 22 ноември, по случай Деня на адвокатурата, адвокат Борис Харизанов от Петрич, член на Адвокатската колегия в Благоевград, гостува в ефира на Радио Благоевград. В разговора той подчерта ключовата роля на адвокатите в правосъдната система и значението на тяхната професия за обществото. "Днес е денят, в който всички ние, гражданите на страната, трябва..
На 21 ноември православната църква отбелязва празника Въведение Богородично, а в българския народен календар е отреден за Ден на християнското семейство. Ден, в който напомняме за важността на семейството като основна ценност, обединена около вярата, обичта и добротата. По повод днешния празник вече от няколко години екипът на детска градина..
В Деня на християнското семейство четвъртокласници от Трето основно училище „Димитър Талев“ гостуваха в ефира на Радио Благоевград . Възпитаниците на Николай Михов – преподавател по религия в учебното заведение, разказаха за историята на празника и посланията, които той носи. „Изключително лесно се преподава религия на малки деца, защото, за щастие,..
През последните години политическото говорене у нас става все по-неслушаемо, защото отдавна вече медийните аудитории и публиката го възприемат като демагогско, лъжливо, като послания, на които не може да се вярва. Това означава, че една от най-важните тенденции по отношение на говора на политиците е, че фактите и логиката са изместени от стила на..