От миналата година Българското неделно училище „Камбана“ в Абу Даби работи по програмата „Неразказните истории на българите“ на МОН. Темата, по която работят, е „Българските следи в модерното архитектурно наследство на Абу Даби“. Проучването показва, че през 60-те и 80-те години на миналия век талантливи български архитекти печелят международни конкурси, взимат награди за проекти на сгради в страни от Близкия Изток. Например, две от емблематичните сгради в Абу Даби, тази на общината и на главния автобусен терминал, са дело на български архитекти. „Тяхната работа грабва освен с професионализъм, с талант и с това умение да претворяват в дизайна местните традиции и култура“, споделя Валентина Мирчева, училищен ръководител на Българското неделно училище. Тези факти не се знаят, те остават в архивите както в България, така и в личните архиви на архитектите и техните потомци. Остават и в архивите на емирството. „В многото разговори, които съм имала и с хора от общността, и с местни хора, всъщност никой не знае за тези неразказани истории. Това е целта на нашия проект, да съберем, да систематизираме и да представим лицата зад тези сгради“, допълва Мирчева.
Започват проучването и откриват, че гл. арх. Димитър Богданов е архитект на сградата на общината с колектив арх. Райна Донева, арх. Георги Анастасов, арх. Никола Карадимов, арх. Слав Николов. Главният автобусен терминал е дело на гл.арх. Къно Дундаков и колектив арх. Станка Дундакова, арх. Цветанка Андрейчин, арх. Валентин Спасов. „Това са много талантливи хора, чиято история, архивни снимки, разкази си струва да бъдат показани. Тези истории са интересни не само за българите, но и за местните хора. Проектите на сградите са участвали в международни конкурси и са печелили, самият шейх Зайед е взимал финалното решение кой проект да бъде реализиран“, разказва Мирчева.
През 2016 година Департаментът по култура и туризъм обявява тези сгради за част от тяхното, на Абу Даби, модерно архитектурно наследство. „Смятам, че след като се даде достатъчно обществена гласност на фактите за българските архитекти, и от българска страна, и от местна страна ще бъде направено нещо. Всъщност, една от целите на този проект е действително популяризиране и обогатяване на културния наратив и насищане с информация за българите. Ние сме една малка общност, за която не се говори често в културния календар на страната", допълва Мирчева. От ефира на Радио Благоевград тя изказа своите благодарности към арх. Георги Анастасов, който е предоставил ценния си личен архив и е отделил много време в даване на интервюта за сградите. Той е и живата връзка с историята на тези сгради. Благодарности получи и арх. Борислав Богданов, син на арх. Димитър Богданов, както и внучката на арх. Димитър Богданов Цветелина Богданова. Те също са споделили, разказали, представили и предоставили архиви и контакти, и цялостно са подкрепили проекта.
„Към момента направихме два много интересни, кратки филма с архивни кадри, снимки, срещи с общността, работилницата „Архитектура“ на нашите ученици и каталог. Това, което предстои, е една изложба, на която ще бъде представен целият проект и работата на хората, които участваха в неговото случване, едни много талантливи хора от България, архитекти, хора на изкуството“, не скрива вълнението си Валентина Мирчева.
Работата по проекта ще продължи, защото има и други сгради, дело на български архитекти – общината на Алаин, мол в Абу Даби и още няколко сгради с обществено значение.
„Неразказаните истории на българите“ е Национална програма на МОН, по която могат да работят организации извън България. Програмата е насочена към изследвания с цел утвърждаване на българската национална идентичност и популяризиране на българския език, традиции и култура в няколко направления: проучване на родови истории за значими личности в чужда държава; принос на достойни българи или факти от миналото, свързани с българската история в чужбина, както и принос на достойни българи от съвремието, които са знакови за културното и научното развитие на чуждите държави и на света.
На 10 години Константин Червенков от Гоце Делчев вече е шампион по ментална аритметика – дисциплина, която превръща смятането в изкуство на концентрацията и въображението. До него стои учителят Ангел Атанасов – човекът, който показва как древният абакус може да бъде ключ към бързия ум и смелите мечти. По думите на преподавателя менталната аритметика..
Доброто е заразно, това ни доказват учениците от Трето ОУ „Гоце Делчев“ в град Петрич. Те отправиха послание за повече доброта чрез две инициативи- „Кутията на добрата дума“ и „Маратон на добротата“. „Идеята за кутията дойде преди месец от една книга, която е много любима на моя клас – „Кутията с добрини“, която е пълна с истории, които учат..
„Един грам живот“ – филмът, който не те пита дали си готов. Той идва като сирена. Като аларма. Като онзи червен бутон, който никой не иска да натиска, но вече е натиснат. Продукцията, създадена по инициатива на Националната гражданска инициатива „Един грам живот“ и нейната основателка и копродуцент Мариела Кирова , заедно с Калин Таушанов..
Да си майстор на кукерски костюми не винаги се предава от поколение на поколение, но е път, по който се върви с обич и желание за съхраняване на традициите. Иван Иванов е магьосникът, под чиито ръце се раждат най-красивите кукерски костюми. Той е от сурвакарската група на квартал „Струмско“ в Благоевград. Къщата му вече се е превърнала в..
Женската организация „Тя, промяната“ към ПП „Продължаваме промяната“ вече има своя областна структура в Пиринско. Клубът беше учреден в Благоевград, като на събитието присъстваха десетки жени от региона. В инициативата се включиха дами от различни градове, професии и възрасти, обединени от желанието да споделят опит, да търсят подкрепа и да работят за..
Първото фототипно издание на „Македонски алманахъ“ ще бъде представено на 27 ноември от 18:00 часа в зала „22 септември“ в Благоевград. Поводът е 85-годишнината от издаването на оригинала през 1940 година в Индианаполис, САЩ. „Македонски алманахъ“ е уникална илюстрована енциклопедия, отразяваща живота, стремежите и духовността на македонските българи..
Над 10, от общо 17 мечки в Парка край Белица в момента, вече спят зимен сън. Това е едно много важно състояние за здравето на животните, което е известно като хибернация. Тя трябва да протича в спокойна среда, което е основната причина за затварянето на мечото селище за посетителите от 16 ноември. „Хибернацията е много интересно явление,..
Облачно
Предимно облачно
Разкъсана облачност