От миналата година Българското неделно училище „Камбана“ в Абу Даби работи по програмата „Неразказните истории на българите“ на МОН. Темата, по която работят, е „Българските следи в модерното архитектурно наследство на Абу Даби“. Проучването показва, че през 60-те и 80-те години на миналия век талантливи български архитекти печелят международни конкурси, взимат награди за проекти на сгради в страни от Близкия Изток. Например, две от емблематичните сгради в Абу Даби, тази на общината и на главния автобусен терминал, са дело на български архитекти. „Тяхната работа грабва освен с професионализъм, с талант и с това умение да претворяват в дизайна местните традиции и култура“, споделя Валентина Мирчева, училищен ръководител на Българското неделно училище. Тези факти не се знаят, те остават в архивите както в България, така и в личните архиви на архитектите и техните потомци. Остават и в архивите на емирството. „В многото разговори, които съм имала и с хора от общността, и с местни хора, всъщност никой не знае за тези неразказани истории. Това е целта на нашия проект, да съберем, да систематизираме и да представим лицата зад тези сгради“, допълва Мирчева.
Започват проучването и откриват, че гл. арх. Димитър Богданов е архитект на сградата на общината с колектив арх. Райна Донева, арх. Георги Анастасов, арх. Никола Карадимов, арх. Слав Николов. Главният автобусен терминал е дело на гл.арх. Къно Дундаков и колектив арх. Станка Дундакова, арх. Цветанка Андрейчин, арх. Валентин Спасов. „Това са много талантливи хора, чиято история, архивни снимки, разкази си струва да бъдат показани. Тези истории са интересни не само за българите, но и за местните хора. Проектите на сградите са участвали в международни конкурси и са печелили, самият шейх Зайед е взимал финалното решение кой проект да бъде реализиран“, разказва Мирчева.
През 2016 година Департаментът по култура и туризъм обявява тези сгради за част от тяхното, на Абу Даби, модерно архитектурно наследство. „Смятам, че след като се даде достатъчно обществена гласност на фактите за българските архитекти, и от българска страна, и от местна страна ще бъде направено нещо. Всъщност, една от целите на този проект е действително популяризиране и обогатяване на културния наратив и насищане с информация за българите. Ние сме една малка общност, за която не се говори често в културния календар на страната", допълва Мирчева. От ефира на Радио Благоевград тя изказа своите благодарности към арх. Георги Анастасов, който е предоставил ценния си личен архив и е отделил много време в даване на интервюта за сградите. Той е и живата връзка с историята на тези сгради. Благодарности получи и арх. Борислав Богданов, син на арх. Димитър Богданов, както и внучката на арх. Димитър Богданов Цветелина Богданова. Те също са споделили, разказали, представили и предоставили архиви и контакти, и цялостно са подкрепили проекта.
„Към момента направихме два много интересни, кратки филма с архивни кадри, снимки, срещи с общността, работилницата „Архитектура“ на нашите ученици и каталог. Това, което предстои, е една изложба, на която ще бъде представен целият проект и работата на хората, които участваха в неговото случване, едни много талантливи хора от България, архитекти, хора на изкуството“, не скрива вълнението си Валентина Мирчева.
Работата по проекта ще продължи, защото има и други сгради, дело на български архитекти – общината на Алаин, мол в Абу Даби и още няколко сгради с обществено значение.
„Неразказаните истории на българите“ е Национална програма на МОН, по която могат да работят организации извън България. Програмата е насочена към изследвания с цел утвърждаване на българската национална идентичност и популяризиране на българския език, традиции и култура в няколко направления: проучване на родови истории за значими личности в чужда държава; принос на достойни българи или факти от миналото, свързани с българската история в чужбина, както и принос на достойни българи от съвремието, които са знакови за културното и научното развитие на чуждите държави и на света.
“Моят съвет към учители, ученици и техните близки, е да изживеят емоциите си в първия учебен ден, независимо дали са само положителни или има и известна доза притеснение. По-добре е не да им противодействаме, а да ги пуснем на воля, да живеем тук и сега, на момента ” – това посъветва от ефира на Радио Благоевград психотерапевтът Любомира..
Улици като след бомбардировки. Така изглежда голяма част от така нареченото „каре над операта“ в Благоевград. Кал, прах и изцяло липсваща инфраструктура затруднява живота на стотици граждани, които вече са на ръба и краят на ремонта не се вижда. Улиците там са напълно разкопани, а общината чака пари от държавата, за да плати на чакащите..
Кюстендил отбелязва Европейските дни на наследството с изложба „Средновековни графити от църквата „Свети Георги“. Неин автор е Явор Митов, който внимателно изследва надписите в средновековния храм. „Тази изложба е резултат от дълго изследване на графитите, които се намират в тази старинна църква. Самият храм, по своята архитектура и стенописи, е..
От октомври българското общество ще разполага с нов инструмент за измерване на социалното недоволство – Индекс за обществено напрежение. Той ще се публикува на всеки три месеца и ще показва тенденциите за предходното тримесечие, като първото издание ще обхване периода юли–септември 2025 г. Индексът се разработва от Центъра за анализи и кризисни..
С началото на новия политически сезон политиците говорят за власт, коалиции и постове, докато обществото зове за ред – правов и обществен. Локални банди от младежи, катастрофи с АТВ-та и нападения над полицаи показват, че липсата на ефективно управление вече се усеща пряко на улицата. Според политолога Калоян Методиев, основната причина за тази ескалация..
Все по-голяма част от българските граждани отказват да участват в активния процес по формиране на политиката чрез своя избор, защото виждат, че предизборното говорене е празно говорене. Точно това прави и БСП, което ме огорчава и ме мотивира да обявя себе си за социалист на свободна практика. Именно затова не желая да се идентифицирам с настоящето..
Половинвековен юбилей отбелязва Общински куклен театър - Благоевград. Той е създаден като професионален институт през октомври 1975 година. За тези години „прага“ на театъра са прекрачили стотици театрали и стотици хиляди зрители. Пред очите и ръцете им са преминавали стотици заглавия, кукли, декори, реквизити. „Съществуването на Кукления..
Разкъсана облачност
Значителна облачност с дъжд
Променлива облачност; възможно е да превали
Предимно облачно