В навечерието на Деня на Независимостта на РБ – 22 септември, НД „Традиция“ представи пред благоевградчани тържествен преглед на исторически знамена, униформи и въоръжение на Българската армия от периода 1876 - 1919 г., под названието "За честта и славата”.
Под звуците на Биг Бенд Благоевград, над 110 човека от 20 градове в страната, част от НД "Традиция", взеха участие в празничното шествие, което започна от квартал "Вароша" и продължи до подплощадното пространство на площад "Георги Измирлиев - Македончето", като по време на обиколката благоевградчани можеха да видят реплики на 22 бойни знамена в периода от 1867 до 1919 г.
Първото знаме, което бе представено, бе това на четата на Филип Тотю от 1867 година.Присъстващите се запознаха още със знамето на Ботевата чета, знамена от Македо-одринското опълчение, Междусъюзническата и Балканската война.
Освен знамена, бяха предстъавени и автентични униформи на българските войници. Едни от тях бяха и тези на въстанниците от Априлското въстание, които се считат за първите военни униформи.
Зам. - кметът на Благоевград Станислав Кимчев сподели за ефира на Радио Благоевград, че това е първото по рода си толкова мащабно събитие включващо бойни знамена, за Благоевград, но е едва загрявка за честванията, които предстоят през утрешния ден.
Един от най-малките участници днес пък беше 9-годишната Диляна, която от 3 години е част от НД "Традиция", а това, което й харесва най-много в него е, че има възможността да облича различни костюми, да пътува из страната и да пресъздава късчета от историята на България.
Диляна попада в Клуба по инициатива на своята баба - Иванка Колева, за която възпитанието на децата в родолюбие е най-важно.
"Аз уча на родолюбие, традиции и обичаи, да си запазим корена в автентичния му вид, защото всяка една промяна, води до несъвършенства. Всичко е направено така, че да носи някаква сила, а когато ние го променяме, силата се губи", заяви Иванка Колева пред Радио Благоевград.
Още от събитието чуйте в репортажа на Ваня Бахчиванова.
Регионалната дирекция по горите в Кюстендил проверява сеч на борове в пернишкото село Рударци. Горските служители са реагирали на сигнал на жители в курортното селище. На място е установено, че в урегулиран поземлен имот на ул. „Борова гора”, представляващ дворно място, се води сеч на черен бор. Като основание е представено разрешително за сеч от..
Детски обеци с великденски символи са забранени заради прекомерна концентрация на кадмий , съобщават от онлайн платформата „Ние, потребителите“. Лабораторните анализи са показали, че съдържанието на вредния химичен елемент в бижуто е до 94% от неговото тегло . Както е известно, натрупването на кадмий в човешкия организъм може да..
Времето ще е динамично.Валежите ще продължат, повече по количество ще са в южните райони. Вятърът от северозапад ще се усили, и с него бързо ще нахлува студен въздух. Със застудяването след обяд и през нощта срещу понеделник в Предбалкана, във високите полета в Западна България дъждът ще преминава в сняг. Температурите ще са с малък денонощен ход,..
На тържествена церемония в центъра на града четирима нови членове положиха клетва. Ритуалът беше воден от председателя на дружеството в Кюстендил, Симеон Иванов. Кметът на Кюстендил Огнян Атанасов поздрави членовете на националното дружество и им благодари за това, че възпитават в родолюбие и патриотизъм младите поколения. Присъстващите се..
Нови устойчиви видове храсти вече допълват зелените пространства в Градската градина в Благоевград. Те са засадени от служители на ОП „Чистота“ на места, където тревната покривка не вирее и се образуват кални петна, заради гъстата дървесна растителност. Освен това с цел опазване на зелените площи къщичката за украси е премахната от почвата.От община..
Със свещи, цветя и сълзи в очите, вместо лозунги и плакати, благоевградчани се събраха на протест пред Съдебната палата в града. С минута мълчание започна протестното шествие в памет на загиналата в тежък пътен инцидент 12-годишна Сияна. Стотици жители мълчаливо се отправиха към Съдебната палата, където положиха цветя и играчки, и се помолиха да спре..
Проучванията се провеждат заради разширяването на газопровода България-Гърция и се финансират от инвеститора на наша територия“ Булгартрансгаз“. Три екипа от Института по археология с музей към БАН са на място за теренните проучвания, съобщи ръководителят на спасителните разкопки професор Людмил Вагалински. Две от групите работят в периферията..