Мегалитни паметници и култови практики

Учени от 24 държави от Северна и Южна Америка, Европа и Азия се включват в четвъртото издание на научния симпозиум  „Мегалитни паметници и култови практики“ в ЮЗУ „Н. Рилски“ Благоевград. Форумът е организиран от  Научно-изследователския център за древни европейски и източно-средиземноморски култури и Факултета по изкуствата към висшето училище. Научният симпозиум бе открит днес от ръководителя на изследователския център проф. Васил Марков. „Целта на проявата е  в рамките на три дни в хибридна форма да бъдат представени последните достижения в научните изследвания на мегалитната култура в международен аспект. И тъй като мегалитната култура  е световен проблем, мегалитните паметници и свързаните с тях култово-обредни практики са факт в целия свят, ние на практика имаме участници от цял свят. Както и при предишните издания на симпозиума, така и сега се надяваме да научим най-новите достижения в изследванията  на колегите за тези четири години. На всеки четири години ние организираме този международен научен симпозиум“, сподели проф. Марков.

Доц. д-р Антон Генов от Катедра „Културология“  се включва в симпозиума с научен доклад на тема „Визуалните комуникации между светилищата“, като изследването визира  пространства в района на градовете Банско и Гоце Делчев.

Проф. Николас Балби е директор на Европейското археологическо дружество и директор на музей в Сан Мигел, Аржентина. В своя доклад той представя кромлех, който е мегалитно съоръжение с култово предназначение, изградено от изправени каменни блокове, наредени в кръг в Мароко, Северна Африка. „Мегалитните паметници са характерни най-вече за древните култури на Европа. В Аржентина също имаме такъв тип паметници, но те са с по-късна датировка. Това, което е интересно в моя доклад е, че този кромлех е служел като обсерватория на древните хора, за да направят своите календари. Той е бил свързан с техните религиозни представи и ни дава информация как древните, античните хора са използвали този тип съоръжения и как те са били вплетени  в техните митологични представи“, сподели за Радио Благоевград проф. Балби.

Мамут от Сибир, египетски мумии, праисторически оръдия на труда и бижута, датирани 25 хиляди години преди Христа могат да се видят от посетителите на музея на праисторческото изкуство в Монако. Музеят е разположен върху праисторическа пещера и е основан преди 100 години от принц Алберт Първи. Директорът на музея Елена Росони Нотер участва в научния симпозиум в ЮЗУ „Н. Рилски“ Благоевград и представи историята на музейното дело в Монако.

Научният симпозиум „Мегалитни паметници и култови практики“ в ЮЗУ „Н. Рилски“ Благоевград продължава до 13 октомври.