Мащабът и темпото на действията, които трябва да предприеме Европа, за да смекчи негативните ефекти от климатичните промени като не допусне изостряне на социалните неравенства, са безпрецедентни. Това се посочва в новия доклад на WWF „Справедливият път напред“, който очертава спешната необходимост от преход към нисковъглеродно бъдеще и устойчива икономика. В контекста на тези предизвикателства, WWF България започва работа по проекта BioJust, който цели да подкрепи най-уязвимите домакинства в преминаването им към устойчиво потребление на енергия.
Какво означава това?
„Това означава прилагане на принципите за справедлив преход. Последиците от прехода вече са наставни и е много важно и да се осигурят по-големи и координирани инвестиции и мерки в справедлив преход. Това може да стане чрез два подхода – териториалният, който вече съществува чрез Фонда за справедлив преход, но и националният и секторният подход, които се осъществяват през политиката за националните планове за енергетика и климат и стратегиите за дългосрочно развитие на енергетиката“, коментира за Радио Благоевград Теодора Пенева, старши експерт „Климат и енергия” във WWF България.
Това, върху което се набляга в доклада е, че е необходимо да се направят анализи на социално-икономическите въздействия от политиките, които се предлагат. Да се преразгледа регламентът за управление на ЕС, както и да се актуализират националните планове за енергетика и климат.
„Защото, когато единият инструмент има забавяне или недостатъчна обхватност на мерките, е необходимо да се задействат и други инструменти. За съжаление, в политиките за климата и социалните политики, има една ситуация, в която тези две политики си говорят на различен език. Те не се чуват, това е един диалог между глухи. Социалната политика смята, че политиката за климата няма нищо общо с нея и обратното. Точно на това наблягаме ние, че те трябва да се координират и да имат допълваща роля“, сподели още експертът от WWF България.
В доклада се разглежда ролята на европейския стълб на социалните права – като данъчно облагане, данъчни облекчения, подобрена социална защита и борба с енергийната бедност, подкрепа за професионално обучение, за работни места, транспорт и мобилност. Всичко това е залегнало в проекта BioJust на WWF България, който вече се реализира в няколко български общини.
„Проектът е много интересен и той всъщност попълва един административен дефицит, защото държавата в момента не знае как да работи с уязвими групи в посока подобряване на енергийната ефективност, на сградите. Пускат се едни програми за всички домакинства, които нямат никакви социални критерии. Ние изработваме инструмент, който да покаже на общините, че това не е толкова трудно. Дори в момента, правим пилотни проекти в две общини в Северозападна България. Там работим заедно с общините, използваме списъците за целево подпомагане за отопление и с около 80 домакинства, по около 40 от всяка община, ние сме направили подробни интервюта, в които заснемаме целевите характеристики с един не много дълъг въпросник“, допълни Теодора Пенева.
Тя обясни, че на тази база се начертават около 7-8 мерки, като подмяна на покрив и дограма например, и така се прави оценка на инвестиционния разход. Има мерки, които варират от хиляда до 20 хиляди лева на домакинство, според ситуацията. По този начин се правят анализи, как тези мерки ще помогнат да се излезе от енергийната бедност.
„Така, се надяваме да дадем възможност на общините да са по-спокойни, да работят с уязвимите групи. Всичко това ще бъде разписано в наръчник и се надяваме да работим и с други общини, включително и от Югозапада“, коментира още експертът от WWF България.
Подробностите можете да чуете в интервюто на Биляна Славчева с Теодора Пенева:
Продължават дебатите около представения проектобюджет от служебното правителство за 2025-та година. Има много спорове около завишените приходи, които трябва да се получат, както и около доста завишената разходна част. Още през пролетта на годината предишният парламент гласува завишени разходи за системата на МВР, както и за армията. В сегашната..
Храненето, не само като процес за биологично поддържане на организма, а и като култура и социално общуване – тази гледна точна предложи на слушателите на Радио Благоевград доц. д-р Евгения Благоева, преподавател в департамента „Антропология“ на Нов български университет. „ Това е много важно, че храненето винаги е едно сътрапезничество. Не..
Второто издание на „Раждавица филм фест“ ще се проведе от 29 юни до 5 юли 2025 година – това съобщи за Радио Благоевград Анатоли Костов, един от организаторите на фестивала. Темата е „Пътят на водата“, като се запазва основната цел на фестивала - популяризиране на независими творци, на авторски късометражни, игрални и документални филми - както..
Ученичката Любомира Ангелова от Профилирана гимназия "Пейо К. Яворов" в Петрич, бе отличена с грамота в инициативата "Човек на годината" за 2024 на Българския хелзинкски комитет за принос към правата на човека и защитата им. Дванадесетокласничката участва и инициира редица благотворителни прояви. „Всичко започна, когато едно бездомно куче..
„Да откриеш Софроний” е третата книга от авторската поредица на Искрен Красимиров, посветена на българските национални герои. Според автора Софроний е личност, която често остава в сянката на по-популярни герои от епохата. Със своя изследователски хъс и увлекателен разказ, Искрен Красимиров търси отговор на въпроса: Кой всъщност е Софроний и каква..
На 22 декември 1997 г. българската литературна общественост загуби Александър Геров . Пламен Дойнов озаглави книгата си, посветена на Александър Геров "Поезия и познание" и това със сигурност е едно от най-точните описания на същината на творчеството на Геров, неговия принос и значимостта му. Предлагаме ви да чуете как Александър Геров чете..
В дните преди Рождество е добре да си припомним ролята на Българската екзархия в усилието за раждането на българската нация. Предлагаме ви да чуете разказа на проф. Лизбет Любенова, прозвучал в поредното издание на предаването "Изгрей зора":