2024 година е новата най-топла година в историята и първата, през която повишението на средната температура на Земята е над 1.5 °C , което е над определената граница от Парижкото споразумение за климата - сочат данните на службата по изменение на климата по програмата „Коперник“ (C3S). За Радио Благоевград ги съобщи Николай Петков от платформата Климатека. „Ако бъде премината тази граница се счита, че ще се увеличат значително рисковете за природата и човека“, отбеляза Петков. Той припомни, че изминалите есен и месец ноември на 2024 година са вторите най-топли в историята на глобалните метеорологични наблюдения, след съответните през 2023. година. Ще ги запомним с редица екстремни събития в различни части от света – суша, значителни валежи, катастрофални наводнения, тайфуни, урагани.
Средната температура над Европа през есента на 2024 година е третата най-висока, регистрирана за сезона – сочат още данните, като в Западните и Централните региони на континента валежите бяха над средното, а в Източна Европа бе суша.
Есента в България бе с температури близки до обичайните, като ноември 2024 година е най-студеният ноември от 2012 година насам. Валежите в страната също бяха неравномерно разпределени - на някои места и периоди паднаха повече валежи от обичайното, бяха регистрирани и наводнения, а в други райони - засушаване, особено осезаемо през октомври, който е един от най-сухите месеци от началото на века. Въпреки, че есента на 2024 година беше с температури близки до нормата в България, през последните години продължава тенденцията на затопляне и изместване на преходните сезони – в случая есента започва и приключва по-късно поради общото затопляне на климата.
„2025 година се очаква да не бъде рекордно топла, може би третата най-топла“, прогнозира Николай Петков, но подчерта, че „този спад няма да е достатъчен да компенсира затоплянето, което имаме като цяло“.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
Банско джаз фестивал 2025 година ще бъде 10 дни. Това обявиха днес на пресконференция в курортния град. Другата новост е програмата „Децата в джаза“, каза за Радио Благоевград Стефания Темелкова от Управителния съвет на Асоциация на "Фестивалите в България". Ще има световна сцена в парка всяка вечер, където партньори ще бъдат млади..
Малки късчета българска памет ще съберат в голяма тематична изложба младите художници от Школа „Новите майстори“ в Кюстендил. На 3 май във фоайето на Драматичния театър възпитаниците на Евгени Серафимов ще подредят 40 пейзажа, изпълнени с темперни бои, маслени бои и акрил. Годишната изложба носи името „Калдъръми“ и със сигурност ще докосне сърцата на..
Отношението на хората към астрологията днес варира от безрезервна вяра до пълното й отричане. Със „звездната наука” сериозно се занимавали много видни учени. Например Исак Нютон успешно е съставял хороскопи. Джордано Бруно, Николай Коперник, Галилео Галилей, Йохан Кеплер и още много други известни астрономи са били също и изкусни астролози...
Днес отбелязваме Томина неделя. Всяка година празникът се пада на различна дата, отбелязва се в неделята след Великден. Като всеки празник, така и този се свързва с определени традиции, поличби и забрани. Вярва се, че ако тежко болен у дома изяде боядисано яйце, осветено в църквата, той скоро ще се излекува от болестта си и няма да боледува..
Над 700 участници очакват в санданското село Струма за фестивала „Фолклор с приятели“. В подготовка е поредното, трето издание на пролетния музикален фестивал. Община Сандански, Кметство - с. Струма и НЧ “Никола Вапцаров 2005” очакват почитателите и пазителите на българското народно творчество да си дадат тази цветна фолклорна среща...
Окръжен съд-Кюстендил започна работа по пореден образователен проект, насочен към децата и подрастващите. Сега съдебната палата си партнира с немската с нестопанска цел „Харта 22“ и вече проведе първата си среща с ученици . Темата на проекта е „Свободата да знаеш“ и поставя акцент върху човешките права на подрастващите в контакт със социалните..
"В политиката е напълно нормално да се прави анализ след първите 100 дни управление. В стабилна политическа среда този период често е съпроводен с известен толеранс към новото правителство. В българската реалност обаче – както ясно се вижда – настоящият кабинет нямаше комфорта на този толеранс. Вместо това бе изправен пред цели два вота на недоверие,..