На 30 януари предстои премиерата на българския игрален филм "Не затваряй очи“. Той се базира на едноименния роман на Мартин Ралчевски, а режисьор е Николай Егерман. Той е завършил кино и телевизионна режисура в Нов български университет. Към момента завършва Теология в Богословския факултет на Софийския университет с магистърска програма "Църква и медии". Дебютът на Егерман в игралното кино говори за силата на вярата и за това до какви чудеса може да ни доведе тя.
Сюжетът проследява житейските истории на Петър и Павел. Двама герои в две различни ери, респективно Петър – в 80-те и Павел – в днешно време. Петър губи сестра си в инцидент и бива изгонен от дома си. Сестрата на Павел е болна от рак и се бори за живота си. Историите на двамата герои се преплитат и намират начин чрез Божия промисъл да си послужат взаимно за добро.
В лентата участват плеяда от звезди на българското кино, сред които: Александър Кънев, Павел Попандов, Кръстю Лафазанов, Ирена Милянкова, Николай Урумов, Мария Каварджикова, Христо Гърбов, Яни Малинов, Антон Трендафилов, Влади Карамфилов (Въргала), Ирен Кривошиева, Михаела Павлова, Даниел Хаджиев и други.
Българският филм вече е отличен с пет награди на Christian Film Festival в САЩ - за най-добър пълнометражен филм, за най-добър продуцент - Богдан Дарев, за най-добър актьор - Александър Кънев, за най-добър поддържащ актьор – Кръстю Лафазанов и Христо Гърбов.
"Не затваряй очи" е избран и сред финалистите на 52-рия ежегоден ICVM Crown Awards – фестивал, провеждан от над половин век в САЩ сред над 400 заглавия от цял свят.
В предаването „Ефир за приятели“ Ваня Бахчиванова ни запознава отблизо с креативния продуцент на филма Богдан Дарев. Той е режисьор и продуцент. Живее и работи в Сиатъл, САЩ, където заминава през 1995 г. В творческата му биография има няколко филма, сред които "Тази баба", "Хармония", "Там", заради който се връща в България 23 години след заминаването си, "Кавал парк", "Спица".
„Кавал парк“ е филмът на Дарев, който постигна огромен успех сред българските зрители. В него се разказва за американеца от руски произход Александър Еплер, който пристига у нас през 1971 г., за да се учи да свири на кавал. Още при срещата си с Еплер, Дарев приема като мисия от него да направи филм, посветен на вярата.
„Той ми каза, Богдане, българинът трябва да си върне вярата. Аз тогава така го усетих, че имам някаква мисия, която тепърва предстои да бъде разгърната. Аз не съм религиозен, не съм имал това отношение, което православните християни имат тук към вярата, но го усетих много силно, че трябва да се работи в тази посока и много се радвам, че стигнахме до тук с „Не затваряй очи“, споделя Дарев в ефира на Радио Благоевград.
На въпроса дали филмът ще намери своето място и дали ще успее да достигне до зрителя, предвид модерното време, в което живеем, където на пиедестал се издига все повече материалното и хората вярват в чудесата, които могат да постигнат властта и парите, но не и в чудесата на Бога, Дарев отговаря:
„Аз живея в САЩ от 30 години вече и виждам какво се случва, когато вярата липсва и когато материалното е издигнато в култ и мога да Ви кажа, че това, което виждам в бездомния човек в Сиатъл, който върви по улиците и вика, и си говори сам, и се съблича гол на спирката. Това, което виждам, когато ги погледна в очите, са хора, които са тотално изгубени, тотално забравени. Много е тъжно. Това все още не го виждам в хората в България по този начин, но това трябва да бъде предупреждение да внимаваме, да не стигаме до там, до това, което аз виждам. Виждам един зверски поглед, звяр, който е отишъл много ниско. Това падение мисля, че идва точно оттам, че хората не знаят къде принадлежат. Те принадлежат към материалното или към Тик Ток, някакви илюзии, които не ти дават това, което вярата ти дава“, смята Дарев.
Повече за вярата и чудесата, които носи тя в нашия живот и за историята зад филма „Не затваряй очи“ чуйте в разговора на Ваня Бахчиванова с продуцента Богдан Дарев.
Представеният проект за бюджет на Община Благоевград за 2025 година е „бюджет на действието“ за разлика от предходната 2024 година, когато е бил „бюджет на оцеляването“, каза пред медиите кметът Методи Байкушев след края на обсъждането. Снощи в зала „22 септември“ се проведе публичното обсъждане на проекта за бюджет на Община Благоевград за..
През седмицата нашумя тема, засягаща дежурствата на личните лекари в кабинета за неотложна помощ в Дупница. Но това не означава, че пациентите в малките общини нямат достъп до навременна медицинска помощ. В общините Рила, Бобов дол, Сапарева баня, Невестинто и Дупница има работещи филиали на Центъра за спешна медицинска помощ. Лекарските..
Тя е Йорданка Благоева, име познато на повечето от нас. Тя е легенда на леката ни атлетика, 20 години е на върха на кралицата на спортовете, два олимпийски медала и световен рекорд във високия спорт. На 78 години тя не спира да предизвиква духа и тялото си, радва се на петима внуци и продължава да ходи боса. Хоби и са пътуванията до екзотични..
Заместник-директорът на ДГС "Катунци" към Югозападното държавно предприятие инж. Иван Ризов стана лесовъд на годината. Наградата му беше връчена от заместник-министър Стоян Тошев. „Наградата за мен е огромна чест най-вече за това, че я получавам в годината, когато се навършват 100 години лесовъдска дейност в България“, коментира за Радио..
Двудневен рок фестивал ще се проведе на 12 и 13 април в Американския университет в България. Събитието е организирано от студентите от Rock Jamming Club към АУБ. В студиото на Радио Благоевград, в предаването „С усмивка в събота“, Антония Каменова и Калоян Иванов споделиха, че във фестивала ще се включат различни музикални клубове, а музика ще има за..
Преди дни Министерският съвет одобри ново райониране на България за статистически цели. Вместо досегашните шест района за планиране от ниво 2, се предвижда страната да бъде разделена на четири: Северен, Източен, Южен и Столичен. Основният аргумент за промяната е намаляващото население в някои региони, което не отговаря на европейските изисквания. В..
Френската култура, с която съм израснала благодарение на Е зиковата гимназия в Плевен, ме е водила като н ишка , която е разгръщала потенциала ми цял живот. Била съм преводач, работила съм в чужбина дълги години и фре нският език винаги е бил мост за мен , както и б ългарската култура, която винаги съм се опитвала да разпространявам и..