С вкусна питка и мед посрещнахме тази сутрин празника на пчеларите в студио 2 на Радио Благоевград. Този подарък направи за екипа ни Ралица Петкова, потомствен пчелар от Благоевград, която беше наш гост по повод деня, в който почитаме свети Великомъченик Харалампий, покровител на пчеларите и на меда.
Тя припомни, че празникът на пчеларите е много почитан в Югозападна България. В петричкото село Рибник, където се намира и нейният, наследен от дядо й пчелин, има храм, носещ името на светеца, където също се отбелязва тържествено този ден.
„Мога да се похваля, че моят дядо е един от радетелите за построяването на този храм. Има нужда от още средства за довършването му, надявам се, това да се случи. Там също се почита много тържествено този ден, дядо Владика също присъства на празничната служба“, сподели Ралица Петкова.
Много интересен е обичаят, който се спазва всяка година на 10 февруари, в благоевградската черква „Въведение Богородично“. На този ден, местните пчелари, а и всеки, който си е закупил бурканче с мед, може да го остави за освещаване. Бурканчетата с мед се редят във формата на кръст, върху тях се поставят запалени свещички и така се спазва един невероятно красив ритуал, който е единствен в България.
„Доколкото имам информация, този ритуал в благоевградския храм, е въведен от покойната вече Аделина Стефанова, която беше служител в черквата. По нейна инициатива е било предложено, така да бъдат подредени бурканчетата, във формата на кръст. Действително този ритуал е много впечатляващ, много празничен и доколкото знам, и в други храмове от Югозапада се освещават по този начин бурканчетата с мед“, сподели в ефира на Радио Благоевград Ралица Петкова.
Тя припомни, че осветеният мед има лечебни качества. Той може да се използва през цялата година при здравословни неразположения, за зарастване на рани или просто за здраве. На днешния ден се раздава питка за здраве, намазана с мед, за берекет и плодородие през цялата година.
Според Ралица Петкова, съвременните пчелари трябва да се справят с редица предизвикателства, свързани с климатичните промени, опазването на пчелите, вноса на украински мед и надценките на меда и пчелните продукти, които слагат търговците. Тя е категорична, че трябва да им контрол на държавата по отношение на надценките върху хранителните продукти, включително и върху меда, защото има търговци, които слагат над 80% надценка, което ощетява и производителите и потребителите.
„Имах подобен случай с мои продукти, за който ме информираха мои клиенти, което е некоректно. Затова, държавата трябва да се намеси, да се контролират надценките. Ние, като производители напълно, осъзнаваме този проблем, но за да бъде решен той, трябва да се увеличи производството на български хранителни продукти, да се подпомагат земеделските стопани, да бъдат стимулирани хората, които произвеждат тази храна“, допълни г-жа Петкова.
Тя коментира и увеличения бюджет от над 10 милиона лева за Сектор „Пчеларство“ за 2025 г., който най-вероятно няма да може да бъде напълно усвоен.
„Секторът ни е застаряващ, за съжаление няма млади хора, които да използват тези средства за разработване на научни проекти, за справяне с климатичните промени, за подпомагане на различни специфични дейности. Затова, част от средствата не могат да бъдат усвоени. Цената на пчелните продукти за последните години е увеличена само с около 20 %. Моят дядо казваше, че едно време, цената на един буркан мед се е сравнявала с цената на един килограм масло. Цената на маслото сега е около 50 лв. за кг, а буркана с мед върви около 12-15 лева. Така че, можем да кажем на хората, че цената на меда не е висока и той може да присъстват целогодишно на нашата трапеза. Така, хората ще бъдат здрави, а и ще се стимулира производството му“, допълни Ралица Петкова.
Тя пожела на пчеларите здраве, пълни кошери мед и с пчелички, и успешна медоносна година.
Подробностите можете да чуете в интервюто на Биляна Славчева с Ралица Петкова:
Животът тече на бързи обороти и едва смогваме да изпълним всички задачи. Влизаме от роля в роля, ту на работа, ту у дома и навсякъде имаме нещо несвършено, което не търпи отлагане. Плановете винаги са свързани с още натоварване, грижа за близките, изкарването на пари, плащането на сметки. Всичко трябва да бъде свършено, гонейки срокове и дати. В..
Благоевградска публика се срещна с Дима Кисьова, която представи в Регионалната библиотека „Димитър Талев” дебютната си поетична книга „Крилати многоточия”. Редакторката Камелия Кондова я нарича „Книга –сърце. Момичешко сърце – влюбено и разочаровано, окрилено и... много близко до огъня. Но...в крайна сметка – феникс!” Дима е родена на 10..
В предаването „Сюжети от деня“ продължаваме да търсим различни гледни точки по тема, която засяга много хора у нас – страхът и тревожността, свързани с предстоящото въвеждане на еврото. Макар че това е икономически процес, той неизбежно засяга и психиката ни – провокира усещане за несигурност, притеснение от загуба на контрол и дори съпротива към..
Комисията по външни работи на Европейския парламент прие през седмицата доклада за напредъка на Република Северна Македония към членство в ЕС, без нито една от предложените български поправки. Окончателното гласуване в пленарната зала е насрочено за юли. Темата бе сред акцентите в обзорното предаване “Събития и личности”. Според Виктор Стоянов,..
Оставката на Кирил Петков като съпредседател на „Продължаваме промяната“ е симптоматична за по-дълбока политическа ерозия, която засяга не само партията, но и цялостната идея за гражданска алтернатива на установения властови модел. Това коментира в ефира на Радио Благоевград Калоян Методиев, политолог и член на „Непокорна България“. Анализът му..
Служителите на звено Инспекторат към Община Благоевград започнаха да извършват проверки на документите и условията за отглеждане на домашните кучета. Кампанията стартира пред дни и ще бъде целогодишна, а не периодична. Целта е да се намали популацията на бездомните животни, които най-често са резултат от действията на недобросъвестни стопани на..
Гласуването на проектодоклада за напредъка на РС Македония във Външната комисия на Европейския парламент показа един сериозен проблем – влиянието на една държава, която все още не е член на ЕС, върху решенията, които се взимат, с така наречения скрит лобизъм. Това е нещо, което е недопустимо, особено когато противоречи на националните интереси на..