Георги Константинов гостува в ЮЗУ „Неофит Рилски“ Благоевград

Срещата с големия български поет, писател и публицист Георги Константинов бе организирана от доц. д-р Елена Азманова–Рударска  и студентите от клуб „Слово“ към Филологическия факултет на висшето училище. Пред препълнената аудитория доц. Азманова представи госта. „За нас е чест, че ни гостува един от най-големите поети на нашето време. Ние обичаме словото, служим си с думите, преподаваме ги и ги учим. Но понякога думите не трябва да бъдат тълкувани и да бъдат изследвани. Те просто трябва да бъдат чути“ - каза деканът на Филологическия факултет доц. Радослав Цонев при откриването на събитието.

Георги Константинов благодари на всички присъстващи в аудиторията – студенти, преподаватели, гости. В залата присъстваха зам. ректорите проф. д-р Вяра Кюрова и доц. д-р Петрана Стойкова.

„Събира ни поезията и интересът към нея, както и музиката, която е сътворена по поезия. Отдавна жадувах да се срещна с вас, студентите от ЮЗУ, радвам се, че сте тук“ – каза Георги Константинов и започна поетичния рецитал със стихотворение, едно от най-превежданите негови творби „Дърво и птица“, публикувано е в 34 антологии по света.

Специално за слушателите на Радио Благоевград Георги Константинов отдели време за споделяне. „Чувствам, че поетичното не е изчезнало във взаимоотношенията между младите и не толкова младите читатели. Все още има интерес към поезията. Младите четат поезия и трябва да ви кажа, напоследък съм имал срещи пред много хора, които слушат стихове. Това ме радва. Поетичното е необходимо на младия и на съвременния човек изобщо, защото животът не е само бит и материализъм. В живота има и духовни неща, които карат човека да си вдигне очите от носовете на обувките си и да погледне небето, звездите, да помисли за своите чувства. Това поезията прави –тя вдига очите“, каза поетът Георги Константинов.

Георги Константинов е роден в Плевен, започва да пише още като студент, учи в СУ „Климент Охридски“, специалност „Българска филология“. Публикува творби в тогавашните издания „Народна младеж“, „Родна реч“, списание „Пламък“. По-късно става редактор в тези издания, а след това и главен секретар на Съюза на българските писатели.