Четвъртият том от поредицата "Съдбата на българите в Западните покрайнини" беше представен в Кюстендил от доц. д-р Ангел Джонев - председател на Научния институт "Западни покрайнини", доц. д-р Александър Гребенаров - негов заместник, мецената на изданието д-р Валентин Янев - член на научния институт и Иван Николов – председател на Културно-информационния център "Босилеград".
Институтът "Западни покрайнини" е учреден през 1932 г., но е прекъснал дейността си при така нар. "народна власт", а наскоро възстанови дейността си, припомни в началото на срещата доц. д-р Ангел Джонев от Института за исторически изследвания при БАН.
"Заедно сме днес, за да се съпреживеем една поредна книга от поредицата "Съдбата на българите в Западните покрайнини". Книгата излезе преди около месец и половина и вече имаше своята премиера в Столична библиотека. Резонно е да бъде представена и в Кюстендил, като една от вратите към Западните покрайнини“, каза още д-р Джонев.
Иван Николов, който в продължение на много години наблюдава и печатните и електронните медии в Сърбия, и е един от големите специалисти по проблематиката в Западните български покрайнини, представя в сборника статията си "Противодействие срещу езика на омразата".
"Истерията, която се произвежда, поражда национална омраза", каза Николов, който припомни за организираните чествания на "Сурдулишките мъченици". Сръбската страна няма да позволи отбелязването на годишнината от погрома в Босилеградско, защото трябва да си пренапише историята, а тя няма да го направи, посочи още Николов. Той припомни и за засилването на другата национална пропаганда – идеята за "шопската нация" и претенциите за сръбско малцинство във вътрешността на България.
В текстовете на книгата са представени материалите "За правния статут на Западните български покрайнини", с автор Ангел Пелтеков, "Една забранена книга" на Едвин Сугарев и "Православната църква и войната" на доц. Иво Янев - богослов от Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Жители на с. Бураново, община Кочериново, се събраха днес на протест срещу свещеника в селото, който заключил обновеният от тях храм. Протестът се проведе пред църквата "Свети Пророк Илия" в селото, която и днес, и на вчерашният празник Илинден, останала заключена. Местните са недеволни от новоназначения свещеник Георги Граховски, който им казал,..
Близо месец без топла вода ще бъдат хиляди абонати на „Топлофикация Перник” в пернишките квартали „Изток” и „Мошино”. От понеделник, 4 август, до края на месеца топлоподаването ще бъде спряно на живущите в сградите, намиращи се в северната част на двата квартала. Причината е планов ремонт на топлоповодната магистрала „Север”. З асегнати от..
Днес ще бъде предимно слънчево. След обяд над планинските райони на Западна България ще се развива купеста облачност и на места ще превали и прегърми. Ще духа слаб до умерен вятър от изток-североизток. Максималните температури ще бъдат между 31° и 36°.
Пожар е избухнал този следобед в местността Трънски обор по пътя за село Глоговица. Да потушат огъня са изпратени пожарен автомобил от Брезник и водоноски. На място има и хора, които помагат на екипите. От общината в Трън предупредиха, ако някой реши да се включи в гасенето да бъде подготвен, а носи лопати и тупалки и маска.
От около месец чешмите по къщите не текат. Имало е цистерна, която преди повече от две седмици е изтеглена. Малцината , останали в селото бедстват. Вода има, а ние сме жадни, казаха местните. За домакински нужди и за да се изкъпят обикалят околните села. От "ВиК" в Брезник им отговаряли, че не са приоритет. „От 4-5 години нямаме вода. Избива..
Деца и възрастни издигнаха плакати “Страх ни е от пожари”, “Искаме чист въздух” и “Г-н Ковачки, елате да подишате”. Поводът са последните два пожара в топлоцентралата, чиито последствия хората все още търпят. Те твърдят, че са горели не само бали със слама, но и пластмаси и други отпадъци, а миризмата от тях се усеща и до момента. Дворовете в селото са..
Благоевградската общественост отбеляза 122 години от избухването на Илинденско-Преображенското въстание и 165 години от рождението на първия почетен гражданин на Горна Джумая – Леон Ламуш. Честванията започнаха с панихида в памет на героите, загинали за вярата и свободата на България, и полагане на цветя на мемориала „Делчев род“ в двора на църквата..
Разкъсана облачност
Ясно