Личният бележник на Христо Ботев свидетелства за последната година от живота му

На 2 юни се покланяме пред Христо Ботев – ревностен радетел за свободата на България, поет и публицист. Точно в 12:00 часа сиренен вой и минута мълчание напомнят за подвига на революционера и на всички загинали за свободата на родината. Традицията, свидетелстваща всенародната почит към героя, датира от 1948 година. Един от последните документи, написани собственоръчно от Христо Ботев и достигнали до нас, е личното му тефтерче. При какви обстоятелства се появява, каква информация откриваме в него и как е успяло да се съхрани за поколенията разказваме в следващите редове.

• Неугасващият устрем към свобода – заветът на Христо Ботев

Огнената публицистика на Христо Ботев показва, че българската емиграция във Влашко през 1875 г. бърза по примера на сърбите в Херцеговина и Босна да вдигне свое въстание. За да не бъде пропуснат моментът, революционно настроените, наричани "младите", искат въпросът за освобождението на България също да бъде поставен в дневния ред на европейската дипломация. Това можело да стане само чрез смела въоръжена акция. За всички прозорливи тогава е било ясно, че предстои поредно изостряне на Източния въпрос и промени в европейските владения на Османската империя.

Христо Ботев с Никола Славков (в средата) и Иван Драсов във Влашко, 1875 г. Ботев привлича Никола Славков от Русия, където е завършил военно училище.

"Има нещо което малко се знае – продължава проф Митев, – че след като гюргевските апостоли тръгват да подготвят въстанието в Българско, част от емиграцията не е наясно с вече взетите в Гюргево решения и на 6 март 1876 г. в Браила се провежда ново общокомитетско събрание на което се взема решение за подготовка на въстание, въпреки че вече вътре в страната подготовката е започнала. Участниците в това събрание в Браила се договарят да се подготвят големи емигрантски чети, които трябва да тръгнат една от Галац, друга от Браила, трета от Гюргево, четвърта от Турну Мъгуреле и това е продължение на идеите от 1875 г. Когато се стига през април и май до преждевременното обявяване на въстанието в Българско и идеята за голяма емигрантска чета вече трябва да започне да се реализира, на практика предварителната подготовка, започнала от март и април, се довежда до финала в плана на Ботев да създаде чета от над 200 души, които преминават на 17 май в района на Козлодуй, за да се включат в българското въстание."

Няма нищо изненадващо, че на повечето страници в тефтерчето на Христо Ботев откриваме имената на десетки дейци, които присъстват в различните планове от лятото на 1875-та до пролетта на 1876-та за създаване на такива емигрантски чети. "Но факт е, че преобладаващата част са дейци, които взимат пряко участие в Ботевата чета", допълва изследователят.

В тефтерчето на Христо Ботев е оцеляла и чернова на куплет от стихотворението "Обесването на Васил Левски". Поетът е зачертал четливо написания текст, което означава, че римите не са спонтанни, че думите дълго са били редени и обмисляни. Правейки препратка и към днешния ден проф. Пламен Митев подчертава: "Левски изисква да се мисли".

На страниците в джобното тефтерче има и други чернови, допълва проф. Митев.

"Ние откриваме пасажи от писма, които той ще изпраща малко по-късно до свои съмишленици от палубата на "Радецки" между 16 и 17 май, когато той пише две свои прословути писма до група съмишленици от Влашко и там той изразява своята готовност, да изпълни своята "Молитва" (стихотворението "Моята молитва" – бел. ред.) в името на българската свобода. Така че нищо чудно той, по подобие на стихотворението за обесването на Васил Левски, да е правил нещо като чернова преди да напише автентичния текст, който ние познаваме от запазения препис на писмото". 

Параходът „Радецки“ – пощенска картичка

Димитър Горов и съпругата му Иванка придружават Ботев и четата му на кораба „Радецки“ до пристанище Бекет и слизат на румънския бряг преди десанта в Козлодуй.

………

*След провала на прибързано организираното Старозагорско въстание от септември 1875 г., през декември в Гюргево се събират млади революционни дейци и решават да започнат подготовката на ново въстание в България. Така наречените "апостоли" разпускат комитета и заминават във вътрешността на България, за да готвят ново въстание на българите, останало в историята под името Априлско въстание. Организираната от Христо Ботев чета се включва в Априлското въстание. Превземането на австрийския кораб „Радецки" и слизането на българския бряг на Дунав подпомага тогава популяризирането на българската кауза в Европа.

Снимки: БГНЕС, nationallibrary.bg, bulgarianhistory.org, архив