Леон Ламуш е име, почти непознато за широката българска общественост. Няма да го срещнем в учебниците по история, нито в задълбочени научни изследвания. А всъщност той е личност с многостранна дейност, свързана не толкова с националната, колкото с регионалната история – историята на Македония и на нашите земи.
За Леон Ламуш в Благоевград се заговори преди дни, когато стана ясна идеята на кмета Методи Байкушев и на председателя на Общинския съвет Антоанета Богданова новоизградената улица „Промишлена“ да носи неговото име. Предложението предизвика разнопосочни коментари и мнозина с право попитаха „Кой е Леон Ламуш и какви са заслугите му към Благоевград?“.
Именно затова поканихме в ефира на Радио Благоевград Биляна Карадакова, историк и уредник в Регионален исторически музей-Благоевград, която сподели с нашите слушатели най-важните и значими събития от живота на Леон Ламуш.
Роден през 1860 година в Париж, Леон Ламуш е френски гражданин, посветил живота си на изучаването на славянските езици и историята на Балканите. Сред неговите учители е Луи Леже – един от първите европейски изследователи на българската история, с когото той поддържа искрено приятелство. Партньорството му с българския студент по това време в Париж - Петър Гудев, бъдещ министър-председател на България, още повече засилва интереса му към младата българска нация и към княз Александър Батенберг. Той се интересува от националните борби – Съединението, Сръбско-българската война, и всичко това допълнително засилва желанието му да изучи по-отблизо историята и съвременността на Балканите.
Ламуш изучава средновековни славянски ръкописи, които тогава едва започват да се превеждат и да привличат вниманието на европейската наука.
През 1892 година Ламуш предприема първото си пътуване до България – от Лом до София с файтон. Там се среща с княз Фердинанд, със Стефан Стамболов, с дипломати и общественици, запознава се с политическите и социални реалности на младата държава.
Животът му обаче приема по-особен обрат – той получава военна подготовка и става офицер във френската армия. Именно това му позволява да се върне на Балканите за по-дълъг период. След Илинденското въстание и реформите, които се налага да извърши Османската империя, Ламуш е изпратен заедно с други европейски офицери в Македония, тогава част от Османската империя, за да подпомогне реорганизацията на османската жандармерия. Центърът на неговата мисия е град Серес, но неговият истински интерес е да изучи живота, етнографията и историята на местното население.
От 1904 до 1909 година той обикаля почти всички градчета и села в Македония – Гевгели, Битоля, Демирхисар, Солунско – наблюдавайки живота на народите под османска власт. Именно тогава Ламуш започва да събира материали за бъдещите си трудове, посветени на Балканската история и българския национален въпрос. Той става автор на множество статии и книги, в които подробно разглежда етническия състав на Македония, като твърдо застава зад изконно българския характер на населението там.
След Първата световна война, когато Ньойският договор отнема територии от България, Ламуш е сред първите, които се противопоставят на несправедливите клаузи. Той изтъква, че българското население в Македония е запазило силно българско съзнание и аргументира своите наблюдения с езикови и исторически доказателства – наличието на кратък и пълен член в езика, отпадане на падежни форми и активно издаване на книги на български език още от Възраждането.
Ламуш владее отлично български, руски, турски и албански език и използва знанията си, за да следи на място съдбата на етносите в Македония.
През 1921 година, за заслугите си в защита на българската кауза, той е назначен за български почетен консул в Париж. По-късно става „Доктор хонорис кауза“ на Софийския университет и член на Македонския научен институт.
Особено интересна е връзката му с Горна Джумая (днешен Благоевград), която дълго остава неизвестна за обществеността. Снежана Захариева, дългогодишен уредник в Регионалния исторически музей, открива снимки на Ламуш при откриването на Великия македонски събор през февруари 1933 година, където той присъства и на откриването на паметника на Незнайния македонски четник. На 2 август същата година кметът Панайот Тасев му изпраща писмо, с което го обявява за почетен гражданин на Горна Джумая – знак на дълбока почит към неговата благородна дейност в името на справедливостта към Македония. Интересни са думите в писмото, с което Панайот Тасев се обръща към Леон Ламуш:
Господин Ламуш, Общинският съвет ви моли да приемете като израз на дълбока почит към вас за вашата високоблагородна и безкористна дейност в името на една справедливост към Македония и като знак на благодарност и признателност Ви молим да бъдете член на Горноджумайската градска община, която ви провъзгласява за почетен гражданин на Горна Джумая.
Август 1933 година
В 20 петрички села ще бъдат обновени улици, ще бъдат изградени нови водопроводи и канализация. Дейностите са предвидени в Инвестиционната програма, подготвена от Община Петрич, която е на стойност близо 20 милиона лева. Програмата да бъде реализирана с възможностите за кредитиране, идващи от Фонда за устойчиви градове. Това е наистина много добра..
На 1 октомври православната църква почита един от Богородичните празници, който се е утвърдил от древни времена, като истинско убежище за християните и подкрепа в трудните моменти на изпитание, а именно Покров Богородичен. По този повод, в Ресиловската света обител „Покров на Пресвета Богородица“ край с. Ресилово, Дупнишка духовна околия, Софийска..
Новата българска поп-рок формация DETOX представи в ефира на Радио Благоевград своя дебютен сингъл „До теб“. На 1 февруари 2025 г. се появява DETOX – група с мисия да върне акцента върху слушането на музиката, а не върху визуалния ѝ образ. Музиката на групата е вдъхновена изцяло от любовта и носи силни послания, които целят да докоснат слушателя..
Важат ли правилата на пътя за всички? Или има хора, които смятат, че са над закона? Липсата на справедливост и недоверието в институциите се усещат все по-силно – и една на пръв поглед дребна случка в Благоевград го доказва. Росен Георгиев разказа във „Фейсбук“ как на една от централните улици в областния център луксозен автомобил едва не го..
Гражданско сдружение „Дойран – 2025“ е внесло две искови молби в Общия съд на ЕС в Люксембург с цел оспорване на решението за въвеждането на еврото в България от 1 януари 2026 г. Организацията настоява, че решението на Съвета на ЕС за присъединяването на страната ни към еврозоната, както и последвалите регламенти, са приети в нарушение на..
Първата ескейп стая на колела (Escape truck) идва в Благоевград. Тя е по инициатива на Националната комисия за борба с трафика на хора (НКБТХ). На 29 септември 2025 година, от 10:00 до 16:00 часа, в парк „Македония“, всеки над 16-годишна възраст може да се включи в играта-симулация, която разкрива ужаса на трафика на хора. В нея участниците,..
Актуалните вътрешнополитически теми – блокирането на заседанията на Народното събрание заради липса на кворум, изявленията на президента Румен Радев срещу Делян Пеевски и Бойко Борисов, както и критиките към кабинета „Желязков“ за справянето с водната криза – бяха сред акцентите в политическото предаване „Събития и личности“. Според проф. Росен..
Значителна облачност с дъжд
Облачно