България ще има достъп до значителни средства в рамките на следващия многогодишен бюджет на Европейския съюз за периода 2028-2034 г. Към момента около 65% от средствата все още не са насочени към конкретни проекти. Това заяви европейският комисар по земеделието Кристоф Хансен, по време на срещата си с представители на по-големите земеделски браншове, миналата седмица в София. По думите му, в бъдещата Обща селскостопанска политика на ЕС за България, за периода 2028-2034 г., са предвидени 6,2 милиарда евро, което е с 20% по-малко в сравнение със сегашния програмен период. Това е предизвикало основателни тревоги у родните земеделски производители, които са били изразени в конкретно зададени въпроси към еврокомисаря по земеделието Кристоф Хансен.
„Почти всички представители на различни земеделски браншове изказаха своето притеснение, че все пак средствата ще бъдат орязани. Като включим и инфлацията, която се отразява на страната ни, като чели тези 20% ще бъдат малко повече, защото с парите, с които сме могли по-рано да купим дадено нещо, сега цената му е друга. Но, комисар Хансен ни обясни, че някои от мерките за финансиране са били извадени от програмата и ще можем да кандидатстваме по различни други пера, които ще бъдат предоставени“, уточни за Радио Благоевград пчеларят Ралица Петкова, един от участниците в срещата с Кристоф Хансен.
Тя допълни, че на форума е била изразена увереност от еврокомисаря по земеделието за целенасочено финансиране за изграждане на водоснабдителни системи за напояване на земеделските площи. В новия програмен период на Общата селскостопанска политика на ЕС с приоритет ще бъде подпомагано обвързаното производство.
„Това означава, че приоритетно ще бъдат подпомагани хората, които се занимават със земеделие, реализират продукция и има какво да предложат на пазара. За съжаление обаче, в програмата не са заложени средства по така наречената „украинска помощ“. Бе зададен и такъв въпрос на еврокомисар Хансен, защото войната все още не е приключила, но подобно подпомагане не се предвижда. Според Хансен, са били положени усилия за намаляване на стоките от Украйна, които са пречили за реализацията на нашите европейски продукти. Ще се търсят друг вид средства за подпомагане при положение, че войната продължи или се разрасне“, коментира още пчеларят от Благоевград.
Земеделските производители са изразили силно притеснение и от други сериозни проблеми като липсата на работна ръка, нежеланието на младите хора да се занимават със земеделски, както и факта, че европейското подпомагане на българските земеделски производители, продължава да не е равнопоставено на това на европейските им колеги. Според еврокомисар Хансен, засега не е ясно кога може да бъде решен като проблем.
„Търси се решение за подпомагане на пчеларите на брой кошер, както и за опрашването, което се извършва от пчелните семейства в природата. Това е много важно. Надяваме се, да бъде подпомогнат и този сектор, защото, както навсякъде и там, нещата не са никак розови“, коментира още Ралица Петкова по отношение на европейското подпомагане на Сектор „Пчеларство“.
Тя съобщи, че продължава нейната образователна информационна кампания сред училищата и детските градини в област Благоевград. Вече са започнали посещенията й в различни класове, където разказва на учениците защо са полезни пчелите и пчелните продукти, и как да се храним здравословно.
„Изключително щастлива съм, че тези ми усилия през годините да развивам тази своя дейност, бяха забелязани. Една голяма международна фирма изрази желание да ми бъде спонсор, за да може да достигна до повече деца, до повече ученици, за да осъществим този проект за ролята на медоносната пчела. Тази година ще разгърна дейността си и ще посетя около 30 класа в различни училища в област Благоевград“, съобщи още Ралица Петкова.
Цялото интервю на Биляна Славчева с Ралица Петкова можете да чуете в звуковия файл:
Всеки понеделник, между 17 и 18 ч, пенсионерският клуб в петричкото село Коларово се превръща в творческа работилница за деца, където малчуганите могат да развиват въображението и творческите си заложби, чрез различни образователни занимания. Те се ръководят от педагога Снежана Любенова, която сподели, че идеята е съвместна – на родителите и на..
Общинска администрация – Сатовча обяви началото на поредната благотворителна кампания за набиране на средства за деца сираци и деца с трайни увреждания, която за шеста поредна година се провежда под надслов: “Нека доброто продължи!“. Новото тази година е, че със събраните средства вече ще бъдат подпомагани и деца с трайни увреждания до 18..
Д-р Надежда Савова-Григорова е обиколила света, изследвала е културите на 77 страни, месила е хляб в едни от най-опасните квартали на планетата и е открила, че навсякъде по света хората се усмихват еднакво, когато споделят хляб. Д-р Надежда Савова-Григорова е антрополог, пътешественик и писател, жена, която не просто изучава културите, а ги живее...
„Отначало“ се казва новата песен на младата поп изпълнителка RIA. РИА сподели в ефира на Радио Благоевград, че вече си има банда. „Final Four” са група близки приятели. Китаристът Виктор Колев е познат от видеоклипа на „Intact“. На барабаните е Адриян Ибовски, а на баса – Филип Стоянов, чиито вокали чувате в „Отначало“. Всички те участват във..
„Хората имат право на чиста вода и прозрачна информация“ е призивът на Сдружение за достъпна и качествена храна във връзка с ново изследване на Greenpeace и PAN Europe, което разкри тревожни нива на трифлуороцетна киселина (TFA) – „вечен химикал“, който се натрупва в питейната вода в Европа. TFA е изключително устойчиво и..
Биографичната история с много драматични обрати и живот, посветен на борбата за Свобода описва в книгата „Разложката Райна княгиня“ авторът д-р Елена Чалгънова. Това е първата и единствена книга, представяща ролята на една будна и закърмена с патриотизъм и човеколюбие жена – Райна Каназирева. Тя е учителка и активен деятел и участник в..
В интервю за „Събития и личности“ бившият член на ЕП от ВМРО Ангел Джамбазки коментира действията на управляващите по казуса „Лукойл“ и въведения механизъм за особен управител. Джамбазки постави акцент върху разликите между българския подход и германския модел, към който често се правят препратки в публичния дебат. Според бившия евродепутат германската..