България отново е под вода. Трудно е да се преброят наводненията от последните години. След поредните дъждове, този път в Източна и Южна България, цели села са наводнени, отново има жертви, стотици къщи са негодни за живеене, а активирали се свлачища повлякоха цели квартали в деретата. Телевизионните кадри са разтърсващи – плачещи възрастни хора, напълно безпомощни пред придошли реки и преливащи язовири, се опитват да спасят и малкото си покъщнина, останала след предишно наводнение.
През последните години тези кадри се повтарят като кошмар, от който не можеш да се отървеш. Повтарят се и размишленията на журналисти, специалисти и потърпевши – безсилни ли сме срещу промените в климата, природата ли си отмъщава, или отново става дума за човешка грешка? От всичко по малко. Глобалното затопляне със сигурност е факт. Границата между четирите годишни времена, на които се радва България, отдавна е размита и все по-често ни спохождат поройни дъждове. Но промените в климата не са от вчера, а ние се опитваме да ги игнорираме и поредните наводнения всеки път ни сварват неподготвени.Наводненията от тази седмица са дежавю за варненския квартал "Аспарухово", село Бисер в Родопите, Мизия в северозападна и Хан Крум в североизточна България. Както тогава, така и сега няма да има виновни за катастрофата, но няма да има и промяна в поведението на хората. Отново няма да се намери пострадало семейство, което да е застраховало имота си срещу символичната сума от 50 евро за година. Тази сума не е непосилна дори и за най-бедните граждани на ЕС. Няма дере в България, което да не е осеяно с боклуци – от пластмасови торбички, през празни бутилки от какво ли не до хранителни отпадъци от кофата за боклук в къщи. От години коритата на реките не са почиствани, в някои от тях вече растат дълголетни гори. А горите в планината изчезват под резачките на незаконните дървосекачи. Природата си отмъщава за безразсъдното ни поведение, а държавните контролни органи нехаят. Или участват в незаконната сеч, източник на мизерни приходи от продажбата на дървен материал за съседни страни. Безхаберието на държавните органи се отнася и до стопанисването на язовирите в страната. Само до преди месец, до последното голямо наводнение през декември, собствеността на над 250 язовира в страната не беше ясна, както не е ясно, какво е състоянието на диги и други предпазни съоръжения. За превантивна дейност и дума не може да става.
В репортажите от засегнатите райони на страната отново се чуха упреците на отчаяните хора, останали без покрив над главата си: "Държавата нищо не прави." Не сме ли всички ние държавата? Но, както казват българите: "Всяко чудо за три дни". И този път ще е така. Най-тъжното е, че и това наводнение ще отмине, ще дойде следващото, а ние отново няма да сме си взели поука.
