Въпросите, свързани с авторските права, от една страна са достатъчно добре уредени, особено като възможности за търсене на права на засегнатите от нарушения на тези права. От друга страна, обаче, в закона в редица случаи има и сериозни слабости. Именно тази страна пролича в спора между БНР и "Музикаутор", заяви пред Радио София адвокат Емил Георгиев, специалист по международно право на интелектуалната собственост.
Съществуват 10 директиви, приети на европейско равнище, за промени в законовата уредба за авторските права, както и една за регулациите в интернет, която е на фаза предложение и все още не е минала през Съвета и Европейския парламент, отбеляза Георгиев.
По отношение на колективното управление на права законът предвижда специфична процедура за договарянето, която включва предложение за тарифите, обсъждане с организация с национално представителство. В случая с БНР трябва да се отбележи, че при утвърждаването на тарифите министърът на културата трябва да вземе предвид определени специфики, като това, че Националното радио е обществена, а не търговска организация.
За да се балансират интересите на авторите и тези на ползвателите, винаги трябва да се стъпва на принципа на "взаимната изгода", подчерта юристът. В противен случай винаги едната страна, която е направила по-големия компромис, ще търси начин да промени сключения договор или да се откаже от него.
Гинка Христова, основател на международния правен център ILAC, посочи, че в страната ни има законодателна уредба за авторските права, но проблемът у нас е, че като цяло общественият манталитет не приема този въпрос като такъв с висок приоритет, което предизвиква повече проблеми. Според Христова законът е добре разписан, но някои въпроси трябва да се доизяснят, особено в частта за дигиталната уредба.
