Цигуларката Лия Петрова и гост-диригентът Екхард Вичик гостуват на Радиосимфониците

Следващият концерт на Симфоничния оркестър на БНР с гост-диригент Екхард Вичик ще бъде на 6 юни от 19.00 часа в зала „България“.

Ехард Вичик е един от най-разностранните диригенти на своето поколение. Широкият му репертоар от оперни заглавия и симфонични произведения, способността му да се включва в кратки срокове го правят желан гост на различни европейски оркестри. През последните години е работил с голям брой състави в Германия, Италия, Австрия, Унгария, Гърция, Латвия, Обединеното кралство и САЩ. Бил е заместник-генерален музикален директор на Театър Дортмунд и главен гост-диригент в Уичита Гранд опера, САЩ. Преподава в немските музикални консерватории в Саарбрюкен, Кьолн и Дюселдорф. Неговият оперен дебют на „Вълшебната флейта“ от Моцарт в Шотландската опера в Глазгоу е признат от британския вестник „Гардиън“ и влиза в „Топ 10 на най-добрата класическа музика“ във Великобритания.

Програмата ще започне с Музика за оркестър от Александър Кандов – един от най-нестандартните и талантливи наши съвременни композитори. Той по необичаен начин експериментира с различни стилове и жанрови форми. Автор е на редица творби за симфоничен оркестър, камерна музика, музикално-сценични произведения, електроакустична музика, хорови и детски песни и др. Музиката му многократно е била награждавана, а повечето негови произведения са записани за фонда на БНР и „Балкантон“.

Ще прозвучат и шедьоврите на руската класика - Концерт за цигулка и оркестър №1 от Сергей Прокофиев и Симфонични танциот Сергей Рахманинов.

Цигулковият концерт №1 в ре мажор на Сергей Прокофиев е завършен през 1917 г., точно в разгара на Руската революция. Въпреки бурните времена, музиката на Концерта е изненадващо лирична и мечтателна, изпълнена с фантазия и поетичност. Премиерата му през 1923 г. в Париж, под диригентството на известния Сергей Кусевицкий (руско-американски диригент, композитор и музикален директор на Бостънския симфоничен оркестър), първоначално не е приета особено топло. Модерният за времето стил на композитора не се харесва веднага на публиката, но с времето творбата печели популярност и днес се смята за един от шедьоврите на 20 век.

Едно от най-известните изпълнения на този Концерт е на Давид Ойстрах, който се смята за един от най-великите цигулари на 20 век. Неговото техническо майсторство и дълбоко разбиране на музиката на Прокофиев добавят особена емоционална дълбочина към произведението. Ойстрах е бил близък приятел на автора и често е изпълнявал негови творби, което още повече подсилва автентичността на интерпретацията. На 6 юни ще го изпълни харизматичната ни цигуларка Лия Петрова, известна със своята активна международна кариера.

Лия Петрова се превръща в откритие на международната сцена през 2016 г., когато печели Първа награда на конкурса „Карл Нилсен“ в Дания. Две години по-късно тя записва Първите концерти на Карл Нилсен и Сергей Прокофиев с Филхармонията на Одензе и естонския диригент Кристина Поска за Orchid Classics. Този първи албум ѝ донася международно признание на пресата: лондонският Sunday Times се възхищава на нейния „прекрасен звук - зрял и сребрист, фразиращ се с величествена широта“, Gramophone отбелязва нейното „изключително тонално разнообразие“ в „чудесен диск“. The Strad се впечатлява от нейната „естествена виртуозност“, докато списание Classical Music намира нейната интерпретация на Концерта на Нилсен за „зашеметяващо добра“ и „интензивно лирична“. 

Като солист Лия Петрова е гостувала на симфоничните оркестри на Париж, Радио Франс, Нидерландското радио, Люксембург, Антверпен, Ваймар, Монте Карло, Брюксел, Северогерманската филхармония, Националните оркестри на Лион и Бордо, Sinfonia Varsovia и много др.

Симфоничните танци, оп. 45 е последната голяма композиция на Сергей Рахманинов, завършена през 1940 г. в САЩ, три години преди смъртта му, която събира целия му музикален опит и емоции в една мощна творба. Това произведение представлява оркестрова сюита в три части и е своеобразен музикален автопортрет, обединяващ теми от предишни негови творби, руска църковна музика и дори цитати от неговото „Всенощно бдение“ и Първата му симфония. Първоначално Рахманинов обмисля да я нарече Фантастични танци, но впоследствие променя заглавието на Симфонични танци. Написана в САЩ, творбата е изпълнена с носталгия към родината му. В нея са вплетени руски фолклорни мотиви, които се комбинират с модерни оркестрации. Премиерата е на 3 януари 1941 г. във Филаделфия под диригентството на Юджийн Орманди, на когото е посветена творбата. Рахманинов лично ръководи репетициите и остава изключително доволен от интерпретацията. Въпреки, че е приета добре от публиката, критиката е раздвоена. Много слушатели са очаквали познатия, романтичен стил на Рахманинов, но Симфоничните танци изненадват с по-модерно звучене и сложни ритмически структури. Творбата е считана за по-мрачна и драматична от предишните му произведения, а джазовите елементи в първата част и нехарактерната употреба на саксофон също предизвикват дискусии. През 50-те и 60-те години произведението започва да се изпълнява по-често, главно в САЩ и Европа. Голям принос за популяризирането му има диригентът Юджийн Орманди и Филаделфийският оркестър, които го включват редовно в своите програми. С времето произведението започва да се възприема като един от най-зрелите и иновативни шедьоври на Рахманинов. Днес то е стандарт в репертоара на водещи оркестри по света и се изпълнява често. Малко след завършването на Симфоничните танци, композиторът е диагностициран с рак. Въпреки това продължава да свири на концерти до последната си година. За скритите послания в музиката му се смята мотивът от „Dies Irae” (Ден на гнева) – средновековен латински химн за Деня на Страшния съд, който той често използва в своите произведения. Заедно с него е вплетен и руският православен химн „Благословен си, Господи“ от неговото „Всенощно бдение“, създавайки усещане за борбата между смъртта и спасението. В края на партитурата, на последната част Рахманинов е написал ръкописно „Алилуя!“, като символ на победата и възкресението. Много музиколози смятат, че това е неговото прощално послание към света.

Билети в Рекламно-информационния център на БНР (бул. "Драган Цанков" №4) и в мрежата на Ивентим.