България не е изолирана от неформалните дискусии и има позиция кой трябва да бъде избран за президент и кой - за външен министър на Европейския Съюз, увери снощи министър Румяна Желева в Люксембург, където и днес продължава заседанието на външните министри на 27-те. Тя обаче категорично отказа да назове имена.
В Люксембург Румяна Желева поиска България да бъде равнопоставено представена в бъдещата дипломатическа служба на Евросъюза и съобщи, че нашата квота там ще бъде запълнена на конкурентен принцип, според приноса и качествата на дипломатите.
Междувременно министърът по европейските въпроси на председателстващата Европейския Съюз Швеция - Сесилия Малстрьом, допусна, че решението на Чешкия Конституционен съд относно Лисабонския договор, което се очакваше днес, може да отнеме още време. Според нея то вероятно няма да бъде произнесено до края на тази седмица, когато в Брюксел предстои решаваща среща на върха на Евросъюза.
Също на срещата на външните министри в Люксембург Словакия официално е настояла и тя да получи същите гаранции, каквито се търсят за Чехия. Чешкият президент Вацлав Клаус се опасява, че Хартата за правата на човека, която е част от Лисабонския договор, може да даде основание за компенсации на изгонените след втората Световна война от Чехословакия судетски немци, и иска за страната си право на изключение от документа.
Словашкия външен министър Мирослав Лайчак обясни за БНР, че и официална Братислава иска да се предпази от подобен проблем: "Ние подкрепяме всяко решение, което ще доведе до приключване на ратификицията на Лисабонския договор. Проблемът, който обаче искаме партньорите ни да имат предвид, е че Словакия, както и Чехия, е правоприемник на бивша Чехословакия. И ние искаме да сме сигурни, че няма да се окажем в неравнопоставено положение. Искаме да сме еднакво законово защитени с Чехия, а опциите това да стане са различни", каза Мирослав Лайчак, и добави, че за страната му е все едно дали ще се приема политическа декларация или протокол за Чехия, стига тя да покрива и Словакия.
