Eмисия новини
от 18.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Археолози: Част от средствата, които генерира археологията, да се връщат обратно за проучвания

През 2009 г. след едногодишна реставрация и консервация НИМ показа уникален каменен слънчев часовник, открит в Провадийското плато
Снимка: НИМ

Проблемите с финансирането на науката археология продължават, няма държавен фонд археология, който да отпуска средства за системни проучвания, нуждаем се от друга система и на опазване на паметниците, и на финансирането на археологията. Това каза в интервю за "Хоризонт" Диана Гергова, научен секретар на Националния археологически институт с музей към БАН. От 2010 г. археолозите очакват законодателни промени в тази посока.

Гергова посочи, че археологията е наука, която генерира огромни средства, а те потъват в области, които не са свързани с нея. Тя даде за пример Свещарската гробница, която само от билети има годишен приход 200 хил. лв. Те обаче отиват в общината, която не връща нито лев от тях нито за разкопки, нито за консервация, нито за аварийни дейности. Така е и в Търновско, и в Казанлъшко, каза Диана Гергова. Според археолозите, част от тези средства трябва да се връщат обратно и в момента работи грешен механизъм.

За щастие през последните години има известен напредък във финансирането на проучванията на големи обекти като Трапезица, Плиска и Преслав, подчерта Гергова. По думите й, има и много работа по инфраструктурните проекти, където има добро финансиране и се откриват непознати паметници, типове обекти и ситуации.

Според археолога Диана Димитрованавсякъде, където отиват българските държавни мъже, подаряват реплики от предмети, които археолозите са намерили, а това показва, че археологията не е изолирана наука. Тя определи като некоректен ход противопоставяне на учените срещу хората на село, визирайки решението да бъдат взети 10 млн. лв. от бюджета на БАН и да бъдат дадени на сектор "земеделие".

Диана Гергова, която от началото на 80-те години работи в националния археологически резерват Сборяново, където се намира Свещарската гробница и столицата на северните траки - гетите, подчерта, че за археологията е важен както отделният фрагмент керамика, така и златната маска, и прекрасната скулптура. Тя отчете като добри за 2009 г. и резултатите на връх Острец край Велинград. Там се проучва тракийско светилище и археолозите са доказали, че е светилище на Дионис. 

Диана Димитрова, която се занимава с тракийски гроб на млада знатна тракийка с доста накити, разказа, че е изследвана откритата там течност, но тя се е оказала кондензирана влага, а не помада отпреди 1 800 години, както са предполагали археолозите.

В началото на февруари археолозите ще отчетат постигнатото през изминалата 2009 г.

/Я.Б./

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна

Най-четени