Общо 61 процента от българите заявяват, че през последната година жизненият им стандарт се е влошил, сочи национално представително проучване на НЦИОМ, направено от 5 до 12 март сред 1214 души. Едва 5 процента са онези, които твърдят, че живеят по-добре - това са главно жителите на София и висшисти. Най-засегнати са хората на възраст 50-59 години - 70 процента от тях твърдят, че
живеят по-зле, като това са нискообразованите, жителите на селата, безработните.
Негативните промени засягат и почти всички обществени прослойки - това показва високият дял на определящите, че живеят по-зле, коментират социолозите.
Те отчитат, че за голяма част от анкетираните страховете от кризата вече са реалност. Според данни на НЦИОМ от март миналата година най-големите опасения са се отнасяли до евентуална невъзможност за посрещане на битовите разходи - за парно, за ток. Това са заявили тогава 57 процента. Днес 56 на сто отговарят, че имат реални затруднения при плащането на тези сметки. Общо 51 на сто от българите преди година са се притеснявали, че няма да могат да си купуват обичайните вещи за лична употреба. Днес 55 на сто твърдят, че реално се ограничават от стоки от първа необходимост.
Временната безработица преди година е била основен страх за 38 процента, а 36 на сто са се опасявали, че може да останат трайно безработни. Днес 13 процента казват, че временно са без работа /най-често това са хора на възраст между 30 и 39 години/, а 16 процента определят себе си като трайно безработни и не
виждат перспектива за скорошно решаване на проблема - предимно най-младите и хората в предпенсионна възраст.
Преди година 22 на сто са се страхували, че в условията на криза няма да могат да изплащат кредитните си вноски, а сега всеки пети от българите твърди, че среща трудности да погасява кредитните си задължения. Най-големи затруднения по обслужването на своите кредити изпитват хората на възраст между 30 и 59
години, работниците и заетите в частния бизнес.
Данните показват, че една трета са оптимисти за жизнения си стандарт през следващите няколко години. Това по-често са млади хора на възраст до 39 години, предимно жители на малките градове и безработни. Според социолозите, оптимизмът на тези хора едва ли се отнася до реално повишаване на стандарта, а по-скоро става дума за овладяване на тенденцията към обедняване на тези
прослойки.
Всеки четвърти българин очаква занапред положението му да се влошава. Подобна перспектива виждат пред себе си най-често възрастните хора, но и една трета от заетите в частния бизнес. Най-висок е делът на хората, които не очакват промяна за себе си в обозримо бъдеще. Близо 60 процента от тях съобщават, че положението им се е влошило през последната година и очевидно техните мечти са доста скромни - да предотвратят по-нататъшното си обедняване, коментират от НЦИОМ.
Реалността на кризата прави хората по-прагматични и те очакват бързи и ефективни мерки от страна на кабинета, констатират социолозите. Те отчитат, че надеждите на българите са насочени към управляващите и затова и по-радикалните политически формации като РЗС и отчасти "Атака" постепенно губят
от своята привлекателност.
