По инициатива на Съвета за електронни медии в пресклуба на БТА се състоя дискусия, обявена като широк публичен дебат за състоянието на Българското национално радио като обществена медия. Едно от най-показателните изказвания, визиращи както недалечното минало, така и настоящето на медията, направи главният продуцент на БНР Лили Маринкова. Ето нейното изказване.
Вие не искате да се говори за потенциала за сливане, но тази тема беше зададена от в. „24 часа” днес и искам да попитам, тъй като тук има едно много категорично обещание – откъде извира тази надежда. В програмните тези на доц. Лозанов се казва, че (цитирам) „Даваме програмна независимост в предаванията и предаванията се правят от хората...” Другото е: „мениджърско тяло се грижи за ефективността. Това ново тяло ще има съвсем друго място на рекламния пазар”. Как бихме могли да знаем това? Откъде подозира доц. Лозанов такъв невероятен развой на това тяло?
Ако се слуша нашето радио, наред с Красьо Черничкия, в медийния пазар най-много известен е един Красьо с майонезата. Тези двама претендират за най-голяма известност в България в настоящия момент. За да се твърди за подобен проект би трябвало да имаме някакъв източник на информация. Дали доц. Лозанов има информация. Ще чуем вероятно малко по-късно.
В реплика в рамките на тези минути, които вие отброявате искам да кажа в необходимата краткост, че положението на медийния пазар изглежда отчайващо и то може да се нареди в петбуквената дума, която употреби Чавдар Стефанов – „фалит” за мнозина. Става дума за огромна концентрация на интереси. Тези интереси, както и във вестникарския пазар, често пъти вече стигат и до невъзможността да се разпространяваш. А доколкото разбирам, и нашия пазар вече е свързан с огромен интерес. В тази мрежа, в която бяха споменати тук в перспектива от технократите, които се изказаха. На всичко отгоре там имаме огромни играчи от частно естество, тъй като от времето, когато се приватизираше БТК стана така, щото тези съоръжения попаднаха в подобни ръце. Както виждам, тази концентрация оказва и свой натиск или пък косвено влияе за процеса, така че сме представени, както се казва пред някаква „зададеност”. Защото най-добрият начин да бръкнеш в контакта, е да притесниш хората – концентрация, деконцентрация, сливане, разделяне. Ето това е социалистическият модел, който използваше старата номенклатура. Нищо не си отива така просто заради някакви години.
И мисля, че нашата беда, разбира се, винаги е била една и съща. Тя е в невъзможността регулаторът, пред който сме изправени да бъде независим. Неговият политически корен просто не може да се скрие. Много добре помня нещата, които сме изживели. Помня дори кой какво е казал, къде е седял. Как беше при Виденов? Анонимният глас на някакъв като че ли изваден от дъното на дебрите на държавата, който казва, че трябва да бъдат уволнени еди колко си човека. Нелепостта, която се случи по времето на Костов, когато също идваха избори и трябваше да се направи тази протяжна, мъчителна и изключително скъпа, между другото, крачка. И пак идваха избори, сега пак идват избори. ГЕРБ не е значка, ГЕРБ е партия. Аз дълбоко се съмнявам, че вие не изразявате политическа поръчка. Казвам го още сега и разбира се в медийното пространство има подходящи слухове, които подкрепят начина, по който това е заявено.
Един от белезите, от елементите, които съпътстват това подозрение е начинът на ремонтиране на регулаторната мисия на СЕМ точно по време на избори. Начинът, по който се бърза с изборите в Националната телевизия. Цялото това явление трябва да говори, че става дума за антикризисно действие и че всичко това е спасителен в модерния смисъл план, спасително „мероприятие” (извинявам се за думата), за да може да прикрие политическата тъкан, политическия механизъм на поръчката.
Никога нещата не са различни. Не се намираме в друга ситуация, колкото един бивш кандидат-президент да говори, че става дума за „заключване на прехода”. Ние се намираме в обичайното. Партия, това означава корпоративни интереси. Често пъти и групички по интереси, които са заобиколили изпълнителната власт. Това би трябвало да ни направи изключително предпазливи към всякакви явления, които се явяват като мода отгоре.
Разбира се, бих искала да кажа нещо за моите колеги, които дълбоко уважавам и които изразиха горчивини по пътя, които също са преживели от националната медия. Между другото, това винаги се е случвало. Така беше и с предишната криза, когато имаше също хора, които не са успели да се задържат в орбитата на националното радио, работейки в „Демокрация” или в различни места, пиар във властващите партии, които организираха кризата.
В действителност, това е болезнено, но имаше и нещо странно във вашата кампания и компания. Тази тройка: двама от тях са с водещи позиции – директор и главен редактор, един кореспондент от Москва. Като единия, в случая Красимир Луканов, само говореше за корупция, а другите бяха изкарали два мандата и кандидатстваха като група. И казваха - който от нас да изберете, получавате едно и също управление. За мен това е странно. Освен това, има нещо московско в цялата днешна история. Чавдар Стефанов и Валери Тодоров бяха кореспонденти в Москва дълги години. Чавдар около 13 години ако не греша. Там нещо се е случило, както всички българи, бидейки някъде, изживяват огромна носталгия може би. Там тръгва този потенциал, който всъщност си струваше една неуспешна кампания. Това беше причината. Вие не се представихте добре. Никой не ви е виновен!
