Увеличават се случаите на сексуално насилие над деца в българските семейства, сочат неофициални данни на Българския хелзинкски комитет. Като причини от комитета посочиха икономическата криза и употребата на алкохол от родителите.
В доклада си организацията посочва сериозни нарушения на правата на децата, настанени в кризисните центрове в страната. Там пребивават както деца, жертви на трафик и насилие, така и деца, извършители на противообществени прояви. Към момента на посещение на представители на Българския хелзинкски комитет в 12-те центрове в страната, там е имало само едно дете, жертва на външен трафик. 69% от тях са били жертви на вътрешен трафик, 20% са били жертви на домашно насилие и 5% са били настанени в центровете заради противообществени прояви.
Станимир Петров, координатор в Българския хелзинкски комитет, посочи: В хода на нашето изследване ние се натъкнахме на много сериозни нарушения както на административната процедура по настаняване, така и на съдебната процедура. Няма да е пресилено, ако кажа, че нормативен хаос съществуваше по отношение на административното настаняване. Още по-сериозни са нарушенията на съдебната процедура по настаняване, тъй като тя е сравнително нова. Причината за това е в липсата на капацитет на съда да работи по такива дела.
Според Калин Каменов от Държавната агенция за закрила на детето, пренебрегване на правата на малолетните е най-често срещаната форма на насилие: По официална статистика за 2010 година на Държавната агенция за закрила на детето най-голям е процентът на насилие, свързано с пренебрегване. Това представлява неосигуряване на основни права на детето като образование, социална, лична, семейна среда, при положение че родителят има такава възможност, но не е осигурил тези основни права на детето си.
Насилието над деца в България ескалира в последните няколко години, заяви за предаването на "Хоризонт" "Преди всички" Елица Гергинова от Българския хелзинкски комитет. Според нея това е закономерно в условията на криза. Тревожно е, че обществото не реагира на това насилие. Друг проблем е, че съдебните решения за настаняване в кризисните центрове за деца, жертви на трафик и насилие, се бавят повече от предписания в наредбите срок, който е 6 месеца.
Обществото няма ухо за проблемите на жертвите. В едно такова общество единственият шанс на децата в риск е държавната намеса. И тука идва вторият изключително тревожен аспект, че държавата очевидно си измива ръцете с недостатъчно ефективни механизми за закрила. Наблюдава се едно размиване на профила на тези центрове, като в тях освен деца, жертви на трафик и насилие, се настаняват и извършители на противообществени прояви, а също и деца, които са с чисто социални потребности, т.е. тяхното място със сигурност не е там. Въпреки че е фиксиран максимален срок за настаняване, който е 6 месеца, има деца, които престояват значително по-дълги периоди от време, заяви Гергинова.
Теодора Иванова от Държавната агенция за закрила на детето не се съгласи с констатацията за разминаване в работата на ангажираните по темата институции, но потвърди, че съдебните решения за настаняване на пострадали от насилие и трафик деца се бавят:
... поради което председателят на държавната агенция в най-кратък срок ще сформира една работна група със съдиите, ще поканим, разбира се и представителите на Български хелзинкски комитет, за да може да отхвърлим този изключително важен проблем.
Теодора Иванова сигнализира, че вече има два случая, при които престоят на деца в кризисните центрове се удължава по настояване на прокуратурата. Защото прокуратурата смята, че там е едно изключително удобно място детето да престои, тъй като то е изключително важен свидетел по наказателно производство от общ характер – нещо, с което категорично ние не сме съгласни.
