Точно в 8.00 часа бяха изтеглени двете теми, по които пишат около 1 800 кандидат-студенти – "Териториално разширение и централизация на България през първата половина на IX век" и "Обществено-политическа дейност на Георги С. Раковски (1821-1867)". Темите бяха обявени от доцент Пламен Митев, председател на изпитната комисия в Софийски университет „Св. Климент Охридски” и декан на Историческия факултет в предаването „Преди всички”. Допускам, че кандидат-студентите ще предпочетат средновековната тема, още повече, че тя се падна по същия начин формулирана и на предварителния изпит през април. За получаване на минималната оценка, среден 3.00, е достатъчно да се възпроизведат основните факти от учебника по история на България за 11 клас, обясни доц. Митев. По думите му първата тема обхваща един урок със сравнително малко факти, свързани с управленията на Крум, Омуртаг, Пресиан и Маламир. Става дума за събития, които са много познати за българите, допълни историкът. Втората тема е по-сложна, тъй като става дума за политическата дейност на един от големите политици на българското Възраждане- Георги Раковски. Кандидат-студентите трябва да възпроизведат не само фактите, свързани с неговата биография и неговата политическа дейност, но и да се опитат да проследят идейната еволюция в контекста на общите политически процеси, свързани с развитието на Източния въпрос, обясни доц. Пламен Митев.
Той беше категоричен, че и тази година ще се поддържат високи критерии на изпита, поради което и процентът на слабите оценки остава константен- не по-малко от 40%.
Винаги съм подчертавал, че освен познаването на фактите, ние много ценим и грамотността. Всъщност коефициентът за грамотност определя не в малка степен качеството на оценката, която ще получат кандидат-студентите, каза историкът.
Онова, което представляваше българското образование преди 20 години, въобще не може да се сравнява със сегашното състояние на средното образование. Очевидно е, че онова, което се случва със средното образование, не може да не влияе и върху онова, което става с висшето образование. Става дума за едни много сериозни процеси и аз искрено се надявам на управляващата днес партия, да подготви един качествен проектозакон за средното и за висшето образование, каквито намерения бяха обявени още преди 2 години и за каквото знам, че в момента работи нашето министерство. Искрено се надявам този закон да постави началото на едно възраждане в българското образование, но позволете ми да остана скептик, въпреки надеждата си, защото виждам какво се прави и в средното, и във висшето училище. Някакси безхаберието на нашата политическа класа по отношение на образованието, хубавите приказки, които се изговарят пред микрофоните и електронните медии, понякога остават само празни думи, зад които нищо реално не се случва, каза доц. Митев.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
