Много сме разтревожени от вълната антиромски настроения, изразени през последните две седмици в България след инцидента в Катуница. Това каза в предаването "Събота 150" специалният представител на генералния секретар на Съвета на Европа по ромските въпроси Жерон Шокенбрук. Наблюдаваме често срещано явление – отделен криминален случай се нагнетява и трансформира в голям етнически въпрос. Едно престъпление се превръща в претекст за заклеймяването на цялата малцинствена общност, в този случай ромите. Това показва, че има много скрити и тлеещи антицигански и расистки настроения в българското общество, коментира той.
Тази седмица Комисията по юридическите въпроси и правата на човека на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа изрази сериозна тревога за ситуацията в България. Предполагам, че нейните членове ще продължат да следят развитието на случая. В миналото е имало случаи, когато Парламентарната асамблея на Съвета на Европа е решавала да преустанови членството на дадена страна и нейната делегация. Това, разбира се, е крайна мярка и не я свързвам с конкретния случай с ромите в България. Но по принцип Асамблеята и Комитетът на министрите могат да вземат подобно решение. Нашият подход обаче е да помагаме на съответната държава да намира ефективни решения за проблемите си, посочи още Шокенбрук и добави: Това, което искаме да видим, е резултати. Многократно комисарят по човешките права на Съвета на Европа е казвал, че в България вижда никакъв или слаб напредък. Сега е моментът с новата европейска динамика и приоритетът, който се даде на ромския проблем, България да постигне реален резултат.
Според Шокенбрук има голям проблем със социалното включване и ромската общност е силно маргинализирана не само в България, но и в други страни: Но с този продължаващ расизъм и заклеймяване, интегрирането на тези хора става още по-труден процес. Разбира се, за Съвета на Европа е важно да се предприемат конкретни мерки за интеграция – чрез наемане на работа, образование, намиране на жилище. Те обаче вървят ръка за ръка с друг тип мерки, насочени към мнозинството от населението – да се намали нивото на нетолерантност, да се подобри информираността за ромите и ясно да се каже, че едно престъпление, извършено от ром, не може да се приписва на цялата общност.
Запитан дали според него представители на някои политически формации в България също носят отговорност за насаждането на етническа омраза към ромите, Шокенбрук коментира: Този проблем беше посочен от генералния секретар на Съвета на Европа по-рано тази седмица. Става дума за ужасна тенденция към популистко експлоатиране на антиромските настроения в европейските общества, включително и в България. Подобни действия са несъвместими с европейските демократични ценности. Според стандартите на Съвета на Европа и в законодателството на повечето държави има определени граници засвободата на изразяване. Точно те носят особено голяма отговорност да не се използва езика на омразата. Мисля, че в България също съществуват разпоредби в Наказателния кодекс, които забраняват насаждането на омраза и подтикването към насилие. За съжаление обаче виждаме, че в много страни тези закони не се прилагат. Законодателството съществува на хартия, но не виждаме реални случаи на разследване, съдебно преследване и ефективни присъди. Точно това трябва да се промени, за да се гарантира, че законът е еднакъв за всички, дори и за политиците.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
