Спорното споразумение АСТА, което изкара на протест хиляди европейци, е на път да се превърне в най-хубавото нещо за ЕС от много време насам, казват философски настроените наблюдатели в Брюксел. Обяснението им е, че без него нямаше да стане толкова болезнено ясно, че европейската машина произвежда брак, въпреки многобройните консултации и съгласувания и въпреки неизброимите нива на одобрение. Заради тази податливост на дефекти, в Брюксел последните дни много се говори за вина, отговорност и дори за това, че лобистите, които защитават интересите на големите компании, си вършат работата по-добре от политиците и експертите, които би трябвало да защитават интересите на европейските граждани.
Миналата седмица докладчикът по АСТА в ЕП – френският евродепутат Кадер Ариф, се оттегли от поста, като упрекна ЕК, че е държала парламента на „тъмно” какво и как е договаряла с международните партньори. От Комисията уверяват, че от 2008 г., когато започват официалните преговори, до днес добросъвестно са изпращали на евродепутатите всички проекти на споразумението, плюс специални доклади и отговори на депутатски въпроси. Те твърдят също, че са информирали за преговорите различни неправителствени организации и че са ги водили заедно с 6-месечните ротационни председателства на ЕС.
Говорителят на ЕК по въпросите на търговията Джон Кланси добавя: Важно е да се отбележи, че всичките 27 страни-членки също имаха възможност да присъстват на всички преговорни сесии за АСТА. Те сами трябваше да решат дали да направят това.
Разпространената от Комисията справка показва, че от юни 2008 г. до приемането на споразумението България не е участвала в нито един от 11-те кръга преговори. Обяснението на представителството ни в Брюксел е, че на тези преговори Комисията е представяла общата европейска позиция, председателството е водило преговорите и съответно не е било нужно излагане на национални позиции.
Българско участие е имало обаче през целия период в специалната работна група по търговска политика към Съвета. Там българските представители са изказвали позиция за обхвата на споразумението и са искали в него да се включат всички форми на интелектуална собственост, в това число и географските означения. В отговора на представителството ни в Брюксел не става дума обаче дали е повдиган въпросът за рисковете, които крие споразумението. Оказва се още, че не всички евродепутати са имали достъп до детайлите. Като повечето търговски споразумения, и това е било обект на конфиденциалност и единствената комисия, която е получавала цялата информация е била тази по международна търговия. България има в нея само един представител – Метин Казак от ДПС. Той обясни: ЕК беше доста активна в опитите да убеди и ЕП и страните-членки, че в този си вид споразумението не представлява опасност. Може би по този начин се опита да прекрати гласа на колегите. ЕП излезе на два пъти с резолюция по отношение на опасенията, че преговорите протичат на „тъмно”, като се съсредоточават върху искания на големите страни, САЩ и на големите продуцентски музикални и филмови корпорации. По време на дискусиите ние отправихме своето становище, но българските власти изобщо не са участвали формално в тези преговори, което показва, че е имало незаинтересованост.
Наред с дипломатите и евродепутатите, правителствата имат още един източник, откъдето би трябвало да идва навременна информация по подобни въпроси – комисарите. У нас вече се чуха твърдения, че и двамата еврокомисари на България за периода са подценили ситуацията и не са предупредили за опасностите. Кристалина Георгиева не пожела да коментира темата. Нейната предшественичка Меглена Кунева каза: С опита си за прехвърляне на вина върху мен, индиректно и към Кристалина Георгиева, иначе симпатичният министър Трайков прави по-голям гаф от този с израза си, че е подписал със „симпатично мастило”. Можеш да имаш детинска реакция, но не можеш да имаш детински знания.
Целия репортаж на Диана Чепишева може да чуете в звуковия файл.