Интервю на Таня Милушева с Добромир Симидчиев и Детелина Николова
Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Водният сектор е консервативен. Опитът показва, че всякакви много резки промени, водят след себе си повече негативи отколкото позитиви. Това заяви в предаването "Преди всички" зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството Добромир Симидчиев.
Вчера неформално пред водната гилдия зам.-министър Ивелина Василева представи основните акценти на водната реформа. Оттук нататък за МРРБ предстои създаване на отдел, дирекция, вътрешно звено, което ще започне да събира, съхранява, обработва, анализира и използва за по-нататъшна употреба цялата информация за всички структурни съоръжения на територията на България. Това звено най-вероятно ще се нарича „Водна инфраструктура” и на практика ще поддържа един регистър на всички водни съоръжения. Стратегията определя посоките на развитие на сектора, основните взаимоотношения между играчите вътре. Тя се опитва да сложи всички на мястото им – собствениците, операторите. Засилва ролята на регулативния орган, който според постулатите на стратегията се разпростира извън ВиК отрасъла, отивайки към другите отрасли – към хидроенергетика и напояване, коментира той.
Симидчиев подчерта, че се опитват да обединят контрола върху дейността на операторите. Той не смята, че всичко трябва да е под една "шапка": Водата се използва за различни цели и е добре всеки един клиент на стратегическо ниво да има своята дума. Това е така, така остава и занапред. Въпросът е, че контролът при разпределението на ресурса на най-горното ниво се прави от едно тяло – това е МОСВ, а контролът най-долу, в дейността на самите оператори, които предоставят конкретните услуги на клиентите, също се прави от едно тяло.
Зам.-министърът изтъкна като проблем, че голямата част от активите от ВиК инфраструктурата се намират в балансите на самите експлоатационни дружества – ВиК операторите, независимо каква собственост имат те – държавна, общинска или частна: Тези активи, които по закон трябва да са публични, се намират в техни капитали, което означава, че те не са публични. Именно това създава проблем при някои от водните цикли. Промените в закона за водите предвиждат изваждането на тези активи и тяхното опубличаване като публично-държавна и публично-общинска собственост. Там веригата между бенефициента и собственика, конкретно в процеса по усвояване на еврофондовете, е абсолютно ясна. Бенефициентът винаги е публичният сектор – или държавата, или общините.
