С церемонии в Сараево се отбелязва 20-годишнината от началото на войната при разпадането на Югославия. Войната продължи четири години и в нея загинаха 100 хиляди души.
В интервю за предаването "Събота 150" Лейла Каблар - директор на неправителствената организация "Външнополитическа инициатива" в Сараево, заяви, че раните от най-големия конфликт в Европа след Втората световна война все още не са излекувани: Сега, когато си спомняме за дните на войната, се връщат почти същите чувства от преди 20 години. Лично аз усещам тъга и съжаление за това, че не излекувахме раните, които отворихме през 1992-1995 година. Мисля, че държавата не даде на хората онова, за което се твърдеше, че се започва войната. Хората, които се биха във войната, също не виждат някакви постигнати цели. Най-голямото постижение след 20 години е мирът и стабилността, разбира се, но това е процес, който не е завършен. Например усъвършенстване на институциите, които да се справят с наследството на войната, съдът и прокуратурата, които се занимават с военните престъпления в Босна и Херцеговина. Не трябва да има имунитет за онези, които са извършвали жестокости. За мен това е един вид предателство към паметта на загиналите, независимо от страната и целите, за които са били убити.
Каблар подчерта още, че са смесени чувствата на хората спрямо ролята на държавата днес относно наследството от конфликта. Тя изтъкна, че Босна и Херцеговина е разделени между етническите общности, основани на бившите страни участници във войната. Според нея проблемът се корени в Конституцията на страната: Тя определя, че в президентството и горната камара на парламента могат да бъдат избирани само хора от трите конституционно определени етнически общности. Тези общности имат право на вето върху всяко законодателно решение, което биха сметнали като заплаха за интереса на тяхната етническа група. Тази етническа система е най-малкото несъвършена и опорочава процеса на демократизация на Босна и Херцеговина. Това е демокрация със слаби институции, които са подложени на силен натиск от политически и криминални структури. Конституцията не подпомага процеса на помирение и всъщност не гарантира равни права за всички граждани. Ако няма сериозна промяна в Конституцията и в подхода на международната общност, заплахата за стабилността на Европа и региона ще продължи да съществува. Без да коментирам нуждата от чуждестранно военно присъствие в Босна и Херцеговина, ще кажа, че трябва по-ефективна стратегия от досегашната.
Според нея ЕС трябва по-ясно да налага условията си. Политическият елит желае да поддържа статуквото, защото то обслужва техните лични интереси, смята тя и добави: За Босна и Херцеговина няма по-добра алтернатива освен еврочленството, затова трябва да се оказва повече външен натиск за прехвърлянето на изпълнителната власт от партиите към институциите.
Според Анди МакГъфи от делегацията на ЕС в Сараево, европейската перспектива все още е привлекателна за управляващите, но и за общественото мнение в Босна и Херцеговина. Той е категоричен, че бъдещето на страната е в Европа.
Първо трябва да поставим нашите отношения на здрави основни чрез споразумението за асоцииране. Два важни предпоставки за това бяха изпълнение. Сега очакваме да се положат усилия за законодателни промени, свързани с избирането на представители в президентската институция и палата на народа. Целта е Конституцията на страна да отговаря на изискванията на Европейската конвенция за човешките права. Това е ключов проблем за страната, който трябва да бъде решен възможно най-бързо преди да започнем разговори за статута на кандидат-член, коментира той.
Босна и Херцеговина трябва да е способна да издържи на вътрешната конкуренция в ЕС и на други фактори, подчерта Анди МакГъфи и добави, че докато страната не е напълно готова за това, присъединителният процес ще продължи.
Относно еврочленството на Босна и Херцеговина Димитър Бечев – директор на Европейския съвет за външна политика в София, изказа мнение: Процесът е толкова бавен и тягостен в босненския случай, че страната в момента е на опашката. Може би само Косово е по-назад. Не мисля, че проблемът е ЕС. Дори той смекчи някои от условията. Проблемите са главно в сложното политическо устройство в Босна, различните интереси и раздробеността на самата Босна. Пречките са от вътрешнополитическа гледна точка.
Журналистът Райна Асенова каза от своя страна: Силен стимул е необходимостта от икономически реформи и чуждестранни инвестиции. Това е нещото, което може да ги подтикне да направят някакви стъпки във вярната посока. Ако се оставят в плен на националистическите партии, бъдещето е доста тягостно и ще излезе, че не са си извадили поуки от изминалите 20 години. Тук ЕС може много да помогне – с насърчаване, инвестиции.
Интервютата може да чуете в звуковите файлове.