Трябва ли да ни вълнува въпросът колко струва една основна форма на пряка демокрация каквато е референдумът? Този въпрос започва да става все по-актуален, след като БСП успя да събере необходимите подписи за свикване на референдум за АЕЦ "Белене". Кой трябва да плати цената за тази изява на пряка демокрация - този въпрос в студиото на "Преди всички" коментира д-р Атанас Славов, преподавател в катедра "Европеистика" в СУ "Св. Климент Охридски".
По закон са записани определени срокове, в които трябва подписката да бъде разгледана, утвърдена от парламента и да се насрочи дата за референдум. Също е много важно в какъв период ще бъде извършена проверка на подписите, дали действително е получена подкрепата, която се заявява и дали ще се повтори злополучната практика от предходна подписка в проверката на подписите да се включат и специалните служби, нещо, което беше недопустимо, заяви Славов.
Сроковете дават възможност най-много до седем месеца да има забавяне от датата на внасянето на подписката до провеждането на референдума. С промените, които бяха извършени, а и които предвиждат служба ГРАО да извършва проверката, този срок за периода на извършване на проверката не тече. Т.е. тук е вече въпрос на политическа воля и на политическа игра за какъв период служба ГРАО към Министерството на регионалното развитие ще извърши проверката на подписите и оттогава започва да тече този период, добави събеседникът.
Коментирайки предложенията БСП да плати разноските по референдума, тъй като е негов инициатор, Славов беше категоричен, че сметката се плаща от бюджета. Сметката за упражняване на едно демократично право я плащат всички граждани, изтъкна той.
Чуйте цялото интервю с д-р Атанас Славов в звуковия файл.
