Истинският проблем на САЩ са големите харчове на правителството – те са извън контрол. А нищо в закона не засяга тях. Всъщност той ги увеличава леко и същевременно вдига данъците - така проф. Стив Ханке, известен у нас като "баща на валутния борд" коментира избягването на т.н. фискална скала за предаването "Събота 150".
Важно е дали в дългосрочен план икономиката на САЩ ще остане свободна и гъвкава, каквато е от 80-те години на 20-ти век, когато дойде президентът Рейгън и промени системата. Или пък дали ще се върнем във времето на 70-те, когато имаше тромава държава, която не само харчи, но и силно регулира и се намесва. Мисля, че потенциалът за икономически растеж на САЩ е под въпрос, ако не се озапти държавното харчене, което си е просто разхищение на пари. Ако условно приемем единица мярка за щета върху икономиката с вдигането на данъците, то тя не е 1 долар, а долар и 45 цента – тоест почти 50% повече загуби. Това струва скъпо на бизнеса. Това наистина вреди на икономическата ефективност и растежа. Същият проблем има и Европа – и то в Западна, а не в Източна Европа. Западноевропейските политици не гледат и не си взимат поука от успешните практики на Изток в страни като България или Естония.
Големите харчове на САЩ са в социалното осигуряване и здравеопазването. Точно те трябва да бъдат орязани. Но последният американски президент, който оряза невоенни разходи в САЩ беше Бил Клинтън. А единственият преди Клинтън, който направи същото беше Рейгън. С изключение на тях двамата, нито един президент от края на Втората световна война до днес не успя да намали държавните разходи. И е очевидно, че президентът Обама няма никакво намерение да съкращава други разходи, освен военните. Но дори и тях не смятам, че ще ореже. Ето защо политическите борби ще продължат през оставащите 4 години мандат на администрацията на Обама. Нейните разходи са почти 25 на сто от Брутния вътрешен продукт на САЩ. А нормалното равнище е около 22%.
Проф.Стив Ханке прогнозира, че американският растеж през 2013-а може да е под средното си дългосрочно равнище, но ще бъде малко по-бърз спрямо този от миналата година. Това ще окаже леко положително влияние в световен мащаб. Но фактически приносът на САЩ към световния икономически растеж тази година няма да се промени особено. По-скоро САЩ ще имат неутрална роля, прогнозира експертът.
Проф.Ханке коментира и състоянието в Европа и България. Относно банковата капитализация, България бе една от малкото страни, които направиха нещата по правилния начин. Нарича се контрациклична банкова регулация – тоест, когато беше бумът и икономиката процъфтяваше, България затегна контрола на банките, а когато дойде кризата, тя отпуснаха леко юздите. Мисля, че Брюксел трябваше да се поучи от добрия български опит в банковата регулация, но не го направи.
Нещо трябва да се направи срещу корупцията в България. Ако това се промени, съм убеден, че България определено може да поеме водещата роля на Балканите. Защото инвеститорите наистина се изненадват, когато погледнат колко са добри икономическите и банковите показатели в страната. Проблемът е, че те изобщо не искат да погледнат тези показатели, заради корупцията и съдебната система. Наистина вярвам, че хубавата част от българската история трябва да бъде разказана. Представяйте и положителните срани – не само отрицателните! Разбира се, това не отменя факта, че нещо трябва да се направи с корупцията. Тя е ахилесовата пета на България. Ако бъде премахната реално, ще се учудите колко бързо може да расте икономиката.
Проф.Ханке коментира и наагането на данък върху лихвите по депозитите. Не съм съгласен с това политическо решение, от деня в който бе обявено. По време на криза не трябва да се влияе на банковата система. В случая това е проциклична регулация. Времената са лоши и не трябва да се влошават още повече с налагането на някакъв данък насред кризата. Иначе регулацията на банките от БНБ е много добра.
В звуковия файл можете да чуете цялото интервю на Н.Миладинов с проф. Стив Ханке.
