Предстоящият референдум за нова ядрена електроцентрала според социолога Илия Джамбазов.
На 27 януари 2013 г. ще се проведе четвъртият референдум в историята на България и първият след прехода на страната към демокрация, започнал през 1989 г. Осъществяването на тази форма на пряката демокрация съвпада със старта на Европейската година на гражданите и дава шанс на българите активно да упражнят правото си да одобрят или отхвърлят чрез пряко гласуване предложение по важен за тях въпрос. Те трябва да отговорят с „Да” или „Не” на въпроса да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждането на нова ядрена електроцентрала.
Активното участие в референдума бе акцент и в новогодишното обръщение на президента Росен Плевнелиев като отстояване на правото на българите на справедливост и солидарност с цел още по-силен граждански контрол над политиците. България е една от най-старите държави в Европа, страна с древна култура, богата история, неповторима природа. Това ни задължава да се държим като европейци и да добавяме стойност и сила в нашето общо европейско семейство, подчерта в словото си държавният глава.
Според резултатите от проучване за нагласите на българите половината от тях заявяват, че ще участват в него. Близо ¼ са категорични, че няма да гласуват, а 19 на сто още не са решили. От тези, които смятат да отидат до урните, близо 2/3 ще кажат „Да” на развитието на ядрената енергетика чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала. А почти всеки четвърти българин не подкрепя такава перспектива. Това е много висок процент на заявено гражданско участие, категоричен е авторът на анализа Илия Джамбазов. По думите му обаче интересна е и нагласата на българите към строителството на АЕЦ „Белене” – повод за предстоящото допитване, макар че те няма пряко да заявяват волята си конкретно за това на 27 януари тази година. Според получените резултати малко под 1/2 от тях са „За” строителство на АЕЦ „Белене”, над ¼ са „против” и още толкова не могат да преценят.
Какви са основните изводи?
Въпреки че 50 на сто от българите имат готовност за участие в предстоящия референдум и 64,6 процента от тях изразяват подкрепа за развитието на ядрената енергетика чрез строеж на нова ядрена централа, налице е възможност той да не бъде валиден, предполага социологът.Основната причина за това е в законовото изискване, че в допитването трябва да участват толкова граждани, колкото са участвали в последните избори за национален парламент. Можем да очакваме, че до урните ще отидат близо 3,5 милиона български граждани. А за да е валиден референдумът, ще са необходими към 4 милиона и 350 хиляди души. Тоест, изправени сме пред хипотезата, че НС ще е задължено да разгледа резултатите от референдума, но решението му няма да бъде обвързано с вот. Изискването на закона е двадесет процента минимум от всички избиратели да са участвали в референдума и над петдесет на сто от тях да са отговорили с „Да”. Анализът показва, че това ще бъде факт.
И още – поясни Илия Джамбазов:
Положителните нагласи за развитие на ядрената енергетика в българското общество са много по-големи от отрицателните. Съотношението е 53,8 към 21,1 на сто. Положителните нагласи за построяването на АЕЦ „Белене”, макар и по-ниски спрямо тези за развитие на ядрената енергетика, също са високи. Близо 47 процента са „за” строеж на тази централа, 26,5 на сто са „против” и 26,7 процента не могат да преценят. По-ниските положителни стойности спрямо тези за референдума могат да се обяснят с проблемите около финансирането на този голям проект и свързаните с него и публично изнесени корупционни практики. За положителните нагласи към АЕЦ „Белене” е показателен фактът, че ако се изясни начинът на финансиране на централата, само 12,6 на сто от българите ще смятат, че не трябва да се строи тази централа. Що се касае до финансирането, категорично е мнението, че основно то трябва да бъде от българската държава или от ЕС. Българите не одобряват идеята частните инвеститори да са в основата на този проект, независимо дали те са руски или западни.
Гласуването на 27 януари 2013 г. ще се осъществява на територията на България, в това число в дипломатическите и консулските представителства на страната, както и на плавателните съдове под българско знаме. В 36 държави ще бъдат разкрити 45 секции, в които ще гласуват българските граждани.
