Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Смъртта на венецуелския президент Уго Чавес в началото на тази седмица отприщи страховете и надеждите на неговите привърженици и противници, свързани с въпроса накъде ще поеме страната. Над два милиона души се поклониха пред тленните останки на Чавес. Сред десетките държавни лидери, които отидоха в Каракас на погребението му бяха президентите на Иран и Беларус. Стана ясно също, че Чавес ще бъде балсамиран като Ленин и Мао Цзедун, както обясни приемникът на Чавес Николас Мадуро.
За да бъдеш 14 години начело на Венецуела, не стига да си социалист, издигнал високо знамето на боливарската революция - трябва да бъдеш Чавес - поет и оратор, военен от специалните части, революционер и Робин Худ, и човек от народа, говорещ на неговия език. Той знаеше много добре във всеки момент към кого точно се обръща - независимо дали говореше в шоуто си "Ало президенте" или от трибуната на Обединените нации. С лекота обиждаше най-могъщите световни лидери и се подиграваше на политическите си опоненти. Медиен феномен продължи да бъде и след смъртта си - новината присъстваше в "Туитър" с 800 000 съобщения в първите 10 часа.
Трябва да мултиплицираме Чавес 5000 - 10 000 – 20 000 пъти - думи на Фидел Кастро, който до края остава негов ментор. След неуспешния опит за преврат срещу съюзника му през 2002-ра, Кастро му предлага да въведе социални програми за най-онеправданата част от населението. През 2004 г. Чавес печели свикания от опозицията референдум за отстраняването му. Жилища, достъп до медицински грижи, храни - Чавес влага милиарди долари от петролните приходи за осъществяване на тези програми, в които Куба участва дейно, като изпраща във Венецуела хиляди лекари и специалисти в различни области, както и военни експерти. В замяна получава 130 000 барела петрол дневно на преференциални цени.
Чавес променя всичко - от собствеността върху петрола до името на страната- Боливарска Република Венецуела. Чавес превърна харизмата си в оръжие на революцията.
Проблемът на съпартийците му сега е, че никой от тях не показва подобен арсенал, само безрезервна преданост към паметта му.
51-годишният бивш синдикалист и шофьор на автобус Николас Мадуро, когото Чавес посочи за свой приемник, през сълзи съобщи за смъртта на президента, а после - че той ще остане не само духом, но и тялом до своите последователи.
Чавес се превръща в мит - подобно на Че Гевара, в още един мъченик не революционната левица. Очакванията на враговете му за внезапен край очевидно са прибързани. Когато Чавес се разболя от рак преди две години, се смяташе, че неговото управление и захранваната му с петродолари социалистическа революция също ще свършат със смъртта му, подкопани от прахосничество и корупция. Миналия октомври Чавес, вече много болен отново спечели. Въпреки високата инфлация и дефицита, въпреки ръста на престъпността.
Обясняват устойчивостта на чавизма не с нереалната идеология или управленски капацитет, а с автентичния политически гений на Чавес и с преразпределението на огромното петролно богатство на Венецуела, което той направи. Включи в обществото най-бедните и същевременно даде възможност за обогатяване на новите болигарси, по името на боливарската му революция. Тези две важни прослойки няма да се откажат лесно от придобивките. Затова едва ли може да се надценява борбата за власт в партията му. Смятаният за човек на Хавана Николас Мадуро и парламентарният шеф, предпочитан от армията Диосдадо Кабейо не дават признаци, че ще разрушат статуквото и спазват повелята на Чавес. Армията също не дава признаци, че иска промяна.
Единството на опозицията е още по-крехко. 41-годишният й лидер Енрике Каприлес само преди шест месеца изгуби от Чавес и е много вероятно да изгуби и от Мадуро, възприеман засега просто като продължение на покойния идол. На принципа - Чавес умря, да живее Чавес. Скоро ще стане ясно дали несменяемият Уго Чавес ще спечели още едни избори.
