Eмисия новини
от 12.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Марио Варгас Льоса: Демокрацията изисква участие

Снимка: Архив

Смятаме политиката за корумпирана сфера, за отвратително занимание, но ако искаме да е почтена, трябва да привличаме в нея достойни хора. Демокрацията изисква участие. Това каза нобеловият лауреат Марио Варгас Льоса пред български журналисти. Снощи изтъкнатият писател беше удостоен от Софийския университет с тилата доктор хонорис кауза.

Участието на интелектуалци в политиката е свързано с много грешки, понякога съвсем не са улучвали посоката и много хора са скептични, смята Марио Варгас Льоса. В богатата биография на писателя - носител на Нобелова награда за 2010-а година, има и неуспешен опит да стане президент на Перу. През 1990-а година той губи изборите срещу Алберто Фухимори. Малко по-късно заминава за Испания и получава гражданство. И все пак интелектуалците трябва да участват в политиката, настоява писателят:

Мисля, че интелектуалците имат задължението да участват в обществения живот, защото могат да помогнат. Много е важно в едно демократично общество политиците да говорят на език, на който хората да вярват. Това би бил добър принос на интелектуалците - да следят на този език да се разпространяват истини, не лъжи. Освен това, не всички интелектуалци са грешили, много от тях са защитавали правилни каузи. Така че интелектуалците трябва да участват в политиката, при това активно и да бъдат начело в защитата на основни ценности като свободата. Свободата е ключово условие за креативен интелектуален живот, литературата се задушава без свобода. Освен това, в моменти на кризи има нужда от идеи и перспективи, от рационалност и пак се разчита на интелектуалците.

Варгас Льоса признава, че е също е допускал грешки, но големите са отдавна.
Бях много близо до марксизма и участвах за кратко в тази илюзия. Тогава тя изглеждаше единствен изход от диктатурите в Латинска Америка. Но от средата на 60-те години започнах да си давам сметка за случващото се и да защитавам демократичните възгледи, каза писателят.

Мога да обобщя, че моите политически възгледи следваха политическата еволюция на света - падането на тоталитарните режими. Имам впечатлението че светът днес е по-добър от времето, когато бях млад. Това не означава, че всичко е наред. Има много проблеми, разбира се, но сегашните проблеми са много по-малки от тези, които светът преживя, когато голяма част от него беше в ръцете на диктатори. Това, че тази епоха остана в миналото е прогрес за човечеството, въпреки че има още много работа.

Културата се превърна в забавление и все повече е спектакъл. Тя е голямо удоволствие, но изисква интелектуално усилие и не може да бъде само цирк или мюзикъл. Трябва да върнем на културата сериозността и отговорността, смята писателят. Той призна, че не знае нищо за българската литература и култура, но с историята ни има допир от любима книга - на валенсианския писател от 15 век Жуанот Марторел - "Тиран льо Бланк". Героят защитавал християнството по българските земи.

Литературата е начин да преживееш хиляди съдби, тъй като ни е даден само един живот, смята писателят. На въпрос доволен ли е от своя реален живот Варгас Льоса отговори:

Мисля, че имах голям късмет, защото посветих живота си на любимото си занимание - привилегия, която малко хора имат. Разбира се, това не означава, че не съм работил - напротив, работих много. Но има толкова хора, които работят много, а не могат да постигнат мечтите си.

Рецептата работа Варгас Льоса препоръча на всички млади писатели:
Когато започнах да пиша, почти нямаше издателства в Латинска Америка. Почти нямаше и театрален живот и ако пишех пиеси, рискувах да не дочакам да бъдат поставени.

Още с първия си роман "Градът и кучетата" Варгас Льоса печели известност, която расте с всяко следващо произведение. Автор е на 17 романа, преведени на различни езици.

Дали бъдещите поколения ще четат зависи от нас, смята писателят:

Ако вярваме, че е важно да се чете, имаме нужда от образование и възпитание, което стимулира четенето. Важно е в семействата да има библиотеки и родителите да четат. Защото иначе децата няма да четат и ако не виждат книги в къщи, четенето ще се превръща във все по-старомодно занятие и това ще има много неприятни последици от гледна точка на институциите и демокрацията. Мисля, че няма демокрация, която може да съществува и да се усъвършенства без богат културен живот в обществото.

Репортажа чуйте в звуковия файл. 

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна