Вече станаха повече от 6 години, в които ние усилено лобирахме да получим газ от Азербайджан и в крайна сметка вече има решение, че оттам ще ни доставят по 10 милиарда кубически метра годишно. В началото на масата имаше само един проект, който предвиждаше да се изгради напълно нова тръба през цялата територия на Турция и оттам към Европейския съюз, и това беше "Набуко". Затова тогава имаше предпочитания към тази опция, защото в Европейската комисия винаги сме смятали, че нямаме нужда от частични решения и от малки сегменти тук и там, а от отделен нов газопровод, който да свързва Европейския съюз с Грузия. От Грузия до Азербайджан има газопровод.После обаче нещата се промениха, защото Азербайджан и Турциярешиха, че те ще строят ново газово трасе през Турция и те ще изберат как и откъде то да влиза на територията на Европейския съюз. Тази комбинация - Трансадриатическият газопровод и Турция,по същество е почти същата като стария проект "Набуко". Затова за Европейския съюз няма особено значение къде в крайна сметка ще бъде доставян природният газ - дали по TAP до Южна Италия или по "Набуко запад" до Виена.
Това каза Марлене Холцер, говорител на комисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер в интервю за "Събота 150", дадено след като консорциумът "Шах Дениз 2", който експлоатира голямото газово находище в Азербайджан, отхвърли проекта "Набуко запад" и избра да доставя каспийски газ към Европа по Трансадриатическия газопровод (ТАP), който ще премине през Турция.
Трябва да правим разлика между инвестициите, за които е имало надежди, че ще бъдат направени от гледна точка на строителни дейности и работни места, и доставките на природен газ. Наистина, щом "Набуко" няма да се строи, България няма да може да разчита на тези дейности и работни места. Целта на Европейския съюз обаче винаги е била да повишим сигурността на енергийните си доставки и това трябва да е и целта на България. Тя ще бъде постигната с този газопровод, защото правим всичко възможно и полагаме много усилия да се изградят двупосочни газови връзки между България и Гърция и по тях страната ви ще може да получава от този азербайджански газ. От друга страна, трябва да имате предвид, че евентуалното изграждане на газопровод като "Набуко" и преминаването му през дадена транзитна държава, само по себе си, не е гаранция, че тя ще получи газ. Защото всъщност това е въпрос на търговски договорености между компаниите, лицензирани да експлоатират газовото находище, и компаниите, заинтересовани да купуват от техния газ. И те може да са страни, различни от тези, през които минава основната тръба.
Холцер подчерта, че самото преминаване на тръбата от "Набуко" не
би осигурило и по-ниски цени на природния газ в България:
Този въпрос е отворен за преговори и работа на газовите компании е да ги провеждат. Това, в което ние вярваме, е, че когато има конкуренция, независимо в коя сфера, това винаги води до по-добри ценови условия за потребителите. Затова и ако България има избор между различни доставчици на природен газ, това ще свали цената му.
Запитана дали отказът от "Набуко" няма да даде предимство на "Южен поток" и да го направи още по-привлекателен за България и другите страни, през които се очаква да премине, М. Холцер каза:
"Южен поток" е проект, който най-вероятно би пренасочил руския газ, който сега преминава през Украйна, по друг маршрут, заобикалящ Украйна. Това не е нито допълнителен газ, нито друг газов доставчик, включително и за България. Тя обаче може да си осигури и допълнителни количества газ, и още един доставчик, ако започне да получава от азербайджанския газ, който ще тече по Трансадриатическия газопровод.
Ние бяхме неутрални по въпроса дали ТАР или "Набуко", защото смятаме, че проектите във вида, в който стояха за разглеждане пред нас напоследък, са сравними. Количествата газ са същите - 10 милиарда кубически метра годишно. Входните точки на територията на Европейския съюз са различни, но на един пазар, който има достатъчно добра газопреносна мрежа, природният газ може да бъде доставен в различни страни и региони. Така че различният входен пункт не е от особено значение. За нас важното беше тези големи количества газ от Азербайджан и региона да могат да стигнат до EC по новия газопровод през Турция. Той ще е с капацитет 30 милиарда кубически метра годишно, тоест три пъти повече от това, което говорим в момента, и от предвиденото за "Набуко запад". Така че твърде вероятно е в бъдеще да можем да получаваме по ТАР и още повече газ от този регион.
