Изпитвам сериозен скептицизъм, като чуя за реформи в българския контекст на българския преход. От толкова реформи сме я докарали до там, докъдето всъщност сме. Това заяви в предаването "Преди всички" социологът Иво Христов. Той добави, че му липсва позицията на традиционната лява партия:
Аз не виждам къде е лявата партия в България. /.../ На мен ми се струва много важно, че ние всички, независимо от политическите разцепления в България, страдаме от общия синдром, който се нарича неосъзнаване на това, което се случва с нас, със страната ни, с бъдещето ни и т.н. Докато тук се водят някакви битки за това кой да вдигне знамето на кораба, корабът потъва, той се пълни с вода и все повече се устремява към дъното. Някой си мисли, че като стигнем т.нар. "дъно", щели да се оттласкват. Това е хубава метафора, но има само един малък дефект – няма нищо общо с реалността. Напротив – можем да си останем там и даже да ни залеят ветровете на историческото време. И докато ние се борим кой е по-ляв или какво да правим с дясното – на мен ми се струва, че историята отброява последните исторически мигове на нас българите и държавата, дори в този деформиран вариант.
Христов подчерта, че избирателите трябва да се замислят защо нямаме други политически лидери: Българският т.нар. "електорат" е с манталитета на посетител в мол. Той смята, че някой му е длъжен да му представя алтернативи. Докато е с този манталитет, ще си има този политически полуфабрикат, който е на терена и който го влачи към дъното.
Народи не си отиват просто спектакулярно, с гръм и трясък. Просто се събуждате един ден и разбирате, че живеете в страна с друг цивилизационен код. Това ще се случи с нас. Сирийски бежанци, утре ще бъдат някакви други, защото тази ценна територия не търпи геополитически вакуум. Това ще бъде най-тежката присъда за нашата историческа непригодност.
В момента имаме неидентифицирана и неавтентична политическа система, смята социологът и попита: Кое е лявото на лявото и кое е дясно на дясното в България?
За протестите Христов каза: Има недоволство, обаче огромна част от хората си дават сметка, че те участват в продуцирането на условията на собственото си робство, именно като не си дават сметка и не осъзнават, че играят чужда игра, а не тяхната собствена.
Социологът има надежда за дебата, който отвори Георги Първанов, че може на такъв тип дебати да се започне да се говорят тези неща и да се дават обосновани тези. Според него трескавото политическо инженерство за производство на политически субекти няма да реши никакъв проблем. Тук става въпрос за смяна на политическия модел, което не могат да го направят хора, които са част от него и той ги устройва чудесно, категоричен е Христов. Първото нещо, което трябва да се направи, според него, е да се идентифицира обективно състоянието на страната.
Демографията е следствие, не е причина, подчерта още социологът и добави: Българите не се възпроизвеждат, защото не им се живее. Това е по-лошо от всичко останало.
Цялото интервю с Иво Христов можете да чуете от звуковия файл.
