Бюст-паметник на Емануил Манолов в Казанлък.
Снимка: Архив
В нашата музикално-историческа наука за българската професионална музика десетилетия наред битуваше странното понятие „догонване”. Ние все „догонвахме” развитите музикални култури. Това е неточно, и главно, непочтено по отношение на нашите първомайстори, сред които и Емануил Манолов. Всеки от тях е учил в чужбина, притежавал е талант и музикална култура. Самият Емануил Манолов е учил в Московската консерватория, положително е познавал музиката и на Чайковски, и на Вагнер, и на италианските веристи и, вероятно, на Рихард Щраус и Дебюси. Сигурно е можел, както и останалите наши първомайстори, да си намери добро препитание в странство. Но е посветил себе си на това да адаптира едно затворено доскоро общество към по-различна, професионална музикална среда; на апостолската мисия да помогне на това ново общество да извърви своя път към различното, да осъзнае и осмисли новите ценности. Именно да извърви своя път, а не да „догони”, е благородната задача пред всеки от тях в професионалната музика. И те са следвали пътя си с убеденост и любов.
В предаването е използван запис на разговор на Юлиана Алексиева с режисьора Георги Дюлгеров през 2002 – за идеята му да прави филми за първомайсторите и възхищението му от личността на Емануил Манолов.
Композиторът Велислав Заимов реставрира през 1995 партитурата на първата българска опера „Сиромахкиня” от Емануил Манолов. Ще чуем записа, както и разказа на Заимов за работата му над партитурата.
вторник, 12 януари, от 19.30 часа
По публикацията работи: Наталия Илиева
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!