Eмисия новини
от часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Яворов между светлината и мрака

В „Запазена марка Радиотеатър”: „В Полите на Витоша” от Пейо Яворов.
Големите поети са и пророци, повечето дори предусещат бъдещето и гибелта си. Така е било с Пушкин и с Лермонтов. „Ако загина на война, жал никого не ще попари”, пише Дебелянов. „Аз не живея, аз горя!” - пише Яворов и провижда съдбата си в съдбата на своя герой Христофоров от пиесата си „В полите на Витоша”. Замислена и написана в Париж през ноември и декември 1910 година, първата драма на Яворов, преработена през 1911 година, е отпечатана през юли същата година. След нейната премиера избухва скандал, отрицателните мнения са много, критиците - крайни и субективни, щом дори приятелят на Яворов Боян Пенев, пише: „Ако авторът й не бе Яворов, тя не би вдигнала голям шум. Интересът към нея се дължи не толкова на съдържанието и формата й, колкото на името на един даровит лирически поет. Разгледана в художествено отношение, тя има повече недостатъци, отколкото предимства. Ще отбележим и това, че лирикът е попречил на драматурга: драмата страда още и от излишък на лиризъм. Несполучливото произведение на един даровит писател носи само разочарования. То показва, че той не винаги с строг и взискателен по отношение на себе си, избягва самокритиката и обича повече да вярва в себе си, отколкото да вниква в способностите, с които разполага, и да се самопознава като художник.”
Не е за вярване, че една от най-обичаните от актьорите и режисьорите български драми е така жестоко критикувана!
Антон Страшимиров: „Авторът няма елементарни познания по теория на драмата. Работата му е една непостигнала целта си спекула, още един документ за принизеността, от която се мъчи да излезе литературният живот в страната.”
Григор Чешмеджиев: „Трагедията на П.Я. е преди всичко скучна, отегчителна и безполезно претрупана с излишни сцени и явления, които не допринасят за действието, а само измъчват зрителя.”
Кирил Христов: „Мнението на Александър Балабанов, който бе приятел на Яворов, се напълно схожда с моето: че „В полите на Витоша“ е едно нищожно, едно несъществующе литературно дело.” 
А ето какво споделя в едно писмо Михаил Арнаудов, един от останалите верни на поета критици в свое писмо от 4 декември, 1911 година по повод проведен конкурс от БАН за драматургия на името на Иван Вазов...
„Драги Яворе,
Мога да ти съобщя една приятно неприятна новина: снощи факултетът има заседание, на което се реши да не се дава тази година никому премията „Иван Вазов”. Това единодушно отрицание не ме учуди. Теб то трябва да те радва. И понеже в главата ти има доста планове, храбро работи, без страх и съмнения.”
Макар и създаден през 1985 година, радиоспектакълът остава жив и интересен и до сега, вече в 21 век. Както живи и неповторими са гласовете на актьорите Йосиф Сърчаджиев, Венета Зюмбюлева, Марин Янев, Анета Сотирова, Иван Кондов и други. А това, мисля, доказва литературното късогледство дори на такъв колос като Боян Пенев. Или по-скоро невъзможността да отделят личното си отношение към автора от истинското произведение. Затова нека завършим с думите на една от героините на пиесата:
„В тая страна има много слънце, но има и някаква тъмнина, която се разсипва като черен прах дори в сиянието на самата природа. Не е ли то черният прах на един груб живот - с много празници в календара и никакъв празник в душата... Не че другаде не стават страшни работи: напротив, биват и много по-страшни! Но там няма, както тук, онова, което изтръгва от нас пред една трагедия, не сълзи на състрадание, а вик на ужас... Дори и когато убиват, там хората сякаш убиват с игла от злато, а не с дърварска секира, както тук, в полите на Витоша”...

петък, 28 май от 23.00 часа

По публикацията работи: Майя Динева
Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна