„Детските години - това са най-слънчевите мигове. Имам приятели, с които често се „връщаме” назад към детството. Когато едно дете е малко, то има своя свят и трудно се съобразява със света на възрастните. Децата вярват в приказките и това е прекрасно. Ако трябва друг да ме определя аз какво дете бях, трябва да каже колко буйно дете съм била, злоядо. Виж, сестра ми е мой антипод. Непрекъснато организирах нещо, винаги на някакви концерти ми даваха главната роля. Имах лидерски качества. Първите ми години при треньорката Златка Бончева бяха много важни за мен. Тя усети съвсем точно какъв характер имам и един ден направи тежък разговор за лидерството - какво е то, от какво и как да се предпазвам, така че да не обиждам другите. Защото аз прекалявах в отношенията си към моите приятелки понякога. Така че годините, през които бях при нея в залата за мен са много важни - тя ме моделира по един много успешен начин, показа ми как и защо трябва да бъда внимателна към другите, че ако искам някой изобщо да ме слуша, първо аз трябва да бъда изрядна в много отношения... Много важни хора в моя живот ме научиха на много неща. Притежавам зряла психика от детски години. Затова бях устойчива като гимнастичка. Не се притеснявах изобщо, че трябва да изляза на килима и да изпълня съчетанието си. Напротив, радост ме изпълваше. Благодарна съм на моя баща, който ме насочи към гимнастиката. Но той успя да открие у мен нещо, което беше в зародиш - моят стремеж към изяви - и избра правилната посока. А днес родителите невинаги успяват, наблюдавайки детето си да развият тези качества, които са специфични за него. Убедена съм, че няма случайни срещи с хората, които срещаме по пътя си. Всеки ни учи на нещо. Същото се отнася и до нашите деца - дори за техни качества, които не ни харесват и не приличат на нашите, не ни дава правото да ги „спъваме”.
Сега откривам и друго важно качество у себе си: „изключвам”, дори когато съм в компания. Това е изчистване на мислите. И когато започнах да се интересувам от духовната страна на нещата, от медитацията, разбрах че това несъзнателно съм го правила още в детските години. То е като вид почивка, то е като инстинкт за самосъхранение. Няма нещастни хора и щастливи хора. Всичко е резултат на собствените ни действия. Има една притча - каквото и нещастие да ти се случи, мъдрецът казва: да видим дали е за лошо! Тоест, този катарзис, който човек преживява срещайки мрачната страна на живота, му повлиява положително. Но хората трудно приемат такава философия. Винаги съм смятала, че има начин да се справиш със ситуацията.
До ден-днешен, когато ми замирише на портокал или мандарина, ми напомня за Коледа - това също идва от детските години, когато тези продукти се появяваха в показните тогава магазини. Както и когато отида на море, мирисът на водорасли ме връща в детството. Няма да забравя – нали казах че съм била буйно дете - когато за първи път отидохме в Созопол, мен ме загубиха. Бях тръгнала сама да разглеждам града, разхождах се по брега, събирах мидички, стана тъмно и когато ме намериха, майка ми плачеше. На моите деца искам да оставя аромата на радост, на свободата не всичко да се прави на всяка цена. При нас всичко се правеше на всяка цена - плитките сутрин, домашното, план за залата, при нас имаше страх в детството от това всичко да става на всяка цена! Аз не съм имала истинската свобода - плакала съм за лоши оценки, защото на всяка цена трябваше да имаш само шестици. И въпреки всичко правех това, което ми се искаше, успях да си го „открадна”. Затова ме наричаха бунтарка и черната овца... Искам моите деца да растат без това: всичко на всяка цена!”
Е, нашият екип е убеден, че направихме „всичко на всяка цена”, за да поканим Илияна Раева в нашето предаване.
неделя, 5 декември от 10.00 часа
