„Израснах до църквата „Св. Троица”, там населението беше от бежанци от беломорска Тракия. Родът на татко е от Кукуш. Мама беше голяма домакиня, не съм ходила на детска градина, но съм кърмена 9 месеца и бях много здрава. Баба ми въртеше страшни баници, спазваше всеки празник. Баща ми никога тон не е повишавал на баба ми, както и тя на него. Отношенията между баба и татко бяха образец за мен и винаги мечтаех, ако имам син, да имаме такива взаимоотношения. И сега имаме страхотна връзка с моя син.
Обичам да пътувам и благодарение на пеенето обикалям света, докосвам се до древни цивилизации, обичам да наблюдавам природата. Чудя се понякога защо усложняваме нещата и забравяме законите на природата. И знам, че колкото човек е по-добър, природата ще му се отплати - ще го дари с красота! Интересуват ме хората, ситуациите. Всеки се ражда с талант, вярвам в прераждането. Сигурна съм, че съм живяла в тези страни, защото бързо уча съответния език - така предполагам. Всички сме частици от божественото.
Майка ми е от западните покрайнини, късно разбрах за нейния род, останала сираче на 6 месеца. Нейни вуйчовци взимат майка ми в София и започва да работи на 18 години в една фабрика. Там се запознават с баща ми. В македонския род на татко пееха много и на няколко гласа, правеха вечеринки, той пееше в хор „Гусла”. Аз играех балет до Младежкия театър, но конкретно с пеене не съм се занимавала. Моята учителка събуди у мен доста неща - пеехме много в училище, правехме си театър. На всяка родителска среща нещо изпълнявахме. Когато завършихме 7 клас решихме, тъй като ние сме й първи випуск, тя продължи с нас още 3 години - майката на Румен Леонидов. Събирахме се у тях, живееше с нашите съдби. Сега си разказваме спомени, вицове. Няма други, които да се събират всяка година! Аз съм голяма фантазьорка и преди всяко пътуване, го виждам като на филм. И трябва да кажа, че по-интересно става във филма... Мечтала съм за различни неща, влизала съм в различни роли - това богатство ми дадоха книгите. Сега не искам да имам друга професия, защото няма по-хубава професия от моята!”
Прекрасно е когато някой обича професията си така, че „не вижда” другите. А когато това е поппевицата Йорданка Христова, всичко си идва на мястото. Ще чуем откровения разговор с нея в предаването.
