Един американски писател беше казал: има три необхватни неща: Библията, звездите и Достоевски. Или нещо подобно. Не помня името на писателя, но е казано съвсем вярно. Самият живот на Достоевски, вечното му безпаричие, плод на нечистоплътни договори, сключени с недостойни издатели, непрекъснатото напрежение определят и начина му на писане. Защото той е живял само от литературния си труд, нямал други имоти, а се грижел не само за своето семейство, но и за това на починалия си брат. Епилепсията, чудовищна болест, белязала особено силно младежките му години. Също така и четирите години каторга заради революционна дейност, след които се появява подземният човек в творчеството му. Да не говорим за ужасяващото му увлечение по хазарта, по рулетката, чрез която се надявал да спечели много пари и да може спокойно да твори, а не да се заробва с непосилни суми и да се унижава пред издателите си. Достоевски остава един дълбоко религиозен човек и писател. През 1854 година той пише на Фонвизин: „...аз съм дете на века, дете на неверието и съмнението до ден-днешен и даже до гроба си. И все пак понякога има минути, в които съм напълно спокоен... Няма нищо по-прекрасно, по-дълбоко, по-симпатично, по-разумно, по-мъжествено и по-съвършено от Христос и не само че няма, но аз си казвам с ревнива любов, че не може да има. Нещо повече, ако някой ми докаже, че Христос е извън истината и действително бъде така, че истината е извън Христос, тогава аз бих желал по-добре да остана с Христос, отколкото с истината.” На Достоевски принадлежи идеята, пише Бердяев в своята книга за него, че без свободата на греха и злото, без изпитанието на свободата, световната хармония не може да се приеме.
Именно Христос е последната свобода, не онази безпредметна, бунтуваща се и самозатваряща се свобода, която погубва човека, унищожава образа му, а другата, съдържателната свобода, която утвърждава образа на човека във Вечността. „Християнството е религия на любовта и Достоевски го приема именно като такова. Но като религия и на пълната, човешка свобода, на свободната, човешка воля, християнството обрича слабите, а повечето сме такива, на страдание и мизерия. Така разбира Достоевски този свят и чрез думите на Иван Карамазов споделя: „Напълно се отказвам от висшата хармония. Тя не струва колкото сълзичката дори на едно само измъчено дете, което се е удряло с юмруче в гърдите и се е молило в смрадливата си дупка на дядо Господ с неизкупимите си сълзички.”
„Запазена марка Радиотеатър” ви подготви няколко срещи с творчеството на Достоевски.
На 3 и 10 декември, петък, от 23.00 часа, театър Сфумато сценаристът Георги Тенев и режисьорите Иван Добчев и Маргарита Младенова, както и техният проект „Достоевски - Долината на смъртната сянка” ще ви запознаят с герои от романа „Братя Карамазови” - Альоша и Иван.
17 декември, пак петък, отново от 23.00 часа ще чуете драматизацията по главата за стареца зосима от романа „Братя Карамазови” - „Всеки пред всички за всичко” с режисьор Илия Атанасов.
А в нощта преди Рождество нашите слушатели ще научат тежката, но светла съдба на „Кротката”, драматизация на Яна Добрева по едноименната повест на Достоевски.
Новогодишната нощ е посветена на хумора на Достоевски с радиоспектакъла „Чуждата жена”. Хуморът на този велик писател е неповторим, хапещ и разсмиващ, подигравателен и съчувствен. Драматизация и режисура: Илия Атанасов.
Приятно слушане.
петък, 3 декември от 23.00 часа
По публикацията работи: Майя Динева
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
