„Един от първите спомени е свързан с баба ми Стефана - беше страхотна жена, синеока, шопкиня. Бил съм някъде на 3-4 години, умря Сталин, завиха сирените и баба ми ме хвърли под леглото и каза: „Идват американците да бомбардират София!”... Цялата работа е да усетиш за какво си предопределен. Какво дете съм бил? Аз ще си остана дете, защото сега така ме усещат всички. Иначе бях примерно дете в училище, връзвах си пионерската връзка, въобще дисциплиниран. Не съм бил извън схемите на приетото тогава. Майка ми рано почина. И съм сигурен че всички момчета, останали рано без майка, носят нещо отрицателно към света... Няма на кого да се оплачеш, да се прислониш и поплачеш... и това ми е дало отрицателна енергия по отношение на жените. Баща ми беше „орлицата”, която се грижеше за мен и сестра ми. Лелите ни ни отгледаха. Баба ми е имала 7 деца - и те са можели да хранят 7 деца! Имали са чувството, че изграждат нова държава след Освобождението.
Позитивен човек съм и харесвам хората. Приятелите се градят на няколко етапа... Песента - изправен си пред Бога, когато я създаваш! И това е нещо, което понякога не става. Богатството е в начина на живот, да не ламтиш. Защото колкото повече имаш, толкова повече нямаш!...”
И тъй като и ние сме позитивни хора, решихме: защо пък да не поканим композитора Стефан Димитров, който е и директор на нашата програма в „Повтори фантазията”!? Решено – направено, така че слушайте предаването.
неделя, 17 април от 10.00 часа
